Принципи на преподаването

Лекция на шихан Фумио Тойода

Немалко от практикуващите Айкидо, когато натрупат опит и защитят съответната степен, биват призовани, да преподават. На някои от тях, съобразно изискванията, се налага, да бъдат помощник-инструктори, за да изпълнят условията за явяване на изпит. Те могат също така, да придобият удостоверения за фукошидоин или шидоин. Възможно е също така, други, по свое желание, да решат, да открият собствено доджо. Каквато и причина, да ни е подтикнала към това, ние не бива, да забравяме, че преподаването е съществена част от нашето бойно изкуство. Става въпрос очевидно за това, че Айкидо трябва, да печели все по-широка популярност и така, да се запази и за в бъдеще. Всеки от нас не бива, да забравя, че без качествено преподаване, Айкидо не би оцеляло. За съжаление голяма част от практикуващите гледат на възможността, да помогнат в преподаването, като на досадно задължение. Що за Айкидо би се получило при подобно отношение? Не бива, да забравяме, че преподаването не ни е най-малко задължение, а тренировка в не по-малка степен от практикуването като ученик. Ето това е правилното отношение към преподаването.

   Но все пак, само правилното отношение не ни е достатъчно. Ние трябва и да разбираме идеята за преподаването. Какво представлява то? Какво се опитваме, да постигнем чрез него? Кои са критериите и изискванията, които определят добрия учител? Истинското преподаване е нещо повече от това, да кажеш на ученика, да направи нещо или, да се занимава с друго. Учителят, преди всичко, трябва, да долови три основни неща:

    1.       Способностите на ученика
    2.       Неговата личност
    3.       Потенциала му за развитие

   Единствено по този начин, учителят може, да разбере, какво точно трябва, да развива в ученика, за да постигне той висшата цел на нашата практика – себе-реализацията. Учителят носи отговорността за развитието на този нов феномен, на това състояние на духа на ученика. Докато не добие представа за тези три неща, учителят не би могъл, да постигне това.
Без този начин на възприемане, може, да има само повтарящи се указания, без да се вземат предвид нуждите на ученика. Това няма, да е преподаване. Този тип инструктори приличат много на развалена грамофонна плоча.
   В Айкидо, ние наричаме нашия учител Сенсей. В буквален превод, това означава първороден. Означава ли това, че нашият учител ни превъзхожда само защото е роден преди нас? Значението е малко по-различно. Един инструктор е по-рано роден, защото той или тя са постигнали някаква степен на себе-реализация преди учениците си. Те са минали вече по пътя, по който ние вървим в момента и затова биха могли, да ни помогнат. Те имат, както бихме се надявали, умението, да доловят нашите способности – личност и потенциал.
   Някои практикуващи Айкидо и други бойни изкуства, си мислят, че придобиването на Шодан автоматично води след себе си и способността, да се преподава. В Айкидо, Шодан означава, само признание, за това, че ученика има зад гърба си сериозна практика. Той в никакъв случай не е научил всичко. Все още има много, да се работи по неговата чувствителност и себе-реализация. Може би едва при Сандан ние започваме, да усещаме по-добре дълбочината на тези понятия.
   Много хора гледат на заниманията по Айкидо, като на обучение необходимо, да усвоиш професията на лекаря или адвоката. Според тях, периодът на изучаване на материята и обучението бива последван от прилагането на усвоените умения на практика. Но дори и те, трябва, да преминат през дълъг период на обучение, а освен това, те никога не спират, да тренират придобитите си умения на практика. Принудени се непрекъснато, да се до-образоват и да следят новостите, в противен случай, уменията им ще станат безполезни. Нашите занимания приличат до голяма степен на тези на практикуващите традиционни изкуства в Япония. По-голяма част от времето за практикуващия някое изкуство, преминава в занимания под ръководството на неговия учител. Едва по-късно в живота му, когато изкуството е усвоено напълно, той би могъл, да придобие свой собствен поглед към това изкуство.
   В Айкидо, ние се учим много години наред, за да усъвършенстваме уменията си. Един ден, ние ние можем, да достигнем до точката, в която изкуството се е превърнало дотолкова в част от нас, че ние сме придобили умението, да се изразяваме чрез него и да творим спонтанно нови движения и техники. Дотогава най-доброто за нас е, да следваме съвестно това, на което ни учи нашият Сенсей.
   След като защитим Шодан, ние всички още наподобяваме и имитираме. Само един Шихан, може да твърди, че е постигнал своя собствена реализация и може, да практикува свои собствени техники.
   Когато истинският учител преподава една техника на своите ученици, по този начин се осъществява истинското преподаване на нашето изкуство. Ишшин ден шин – от съзнание в съзнание.
0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *