За връзката между Наге и Уке – 1 част

Лекция на Мицунари Канай шихан

Един от най-основните, хронични и може би неизбежни проблеми при практикуването на Айкидо е, че обучението може да бъде сведено до едно лесно упражнение, основано на прекомерен компромис между практикуващите партньори (Наге и Уке). Този проблем възниква, защото трениращите Айкидо, често основават практиката си на сърдечни(приятелски), но неоснователнифилософии и теории. Примери за многото неправилни интерпретации на Айкидо, които на практика се прилагат, включват наблягане на идеята за определен „Айкидо стил“, изразяваща неправилното разбиране на понятието „хармония“.
Поради важността от правилното разбиране на смисъла на хармонията в конкретния контекст на Айкидо, ще дам кратко обяснение. Имайте предвид, че ще покрия само малка част от значенията и аспектите на хармонията в Айкидо.
Първо, важно е, да знаете, че хармонията е централен компонент в Айкидо. Най-общо казано, това означава хармония с цялата вселена, с цялото ни битие. По отношение на съзнанието и тялото, хармония просто означава, че трябва да се наблегне еднакво и на двете(тяло и съзнание), а не да се фокусира върху едното или другото. Но чисто физически, хармонията има техническо значение, отнасящо се до определен начин на използване на цялото тяло във всяко движение. Приложено в ситуация на конфронтация (включително по време на тренировка), техническото значение на хармонията е, когато трябва да осъзнаеш себе си и противника, като едно цяло и да създадеш ситуация, в която вие двамата, да сте в хармония.
Хармонията не означава просто, да се разбираме с хората на базата на най-малкото съпротивление или създаване на споразумение, без да се вземат предвид правилата, за да се избегне конфронтацията и да се поддържа сговорчива или прекалено комфортна обстановка. Хармонията в Айкидо, не включва компромиси, които намаляват или разводняват противопоставящите се страни и техните отделни същности. Такъв подход води всичко надолу, жертва същността на нещата, разрушава стандартите за поведение и отношение и по този начин отслабва силите на всеки човек. Хармонията на Айкидо, по-скоро носи различни,  дори противоположни елементи, като заедно ги усилва по начин, който насочва всичко към по-високо ниво.
Често се посочва, че в Айкидо се позволява на мъже и жени, възрастни и деца, както и на стари и млади, да практикуват заедно. Това е вярно. Също така е вярно(но не толкова често споменавано), че в Айкидо има също така и място за практикуване и по други начини. Например, да се използва много твърда практика за развитие на бойните действия и техники. Разнообразието и всеобхватността на Айкидо не означава, че практиката му е лесна или че тези практикуващи, които се фокусират върху разработването на техники за тежка борба, са по-малко важни или по-малко легитимни от тези, които се интересуват от други негови аспекти.
Подозирам, че резултатът от тези грешки, води до първия основен проблем в обучението на Айкидо, което е, че много практикуващи, не са в състояние, да изградят метод на обучение, основан на най-фундаменталното разбиране, за това как да се използва тялото за създаване, прилагане и приемане на енергията(силата).
Това, което следва, е теория и обяснение, за това, как да се използва правилно тялото. Струва ми се, че е необходимо подробно и в детайли, да разясня тази логика на Айкидо. Предполага се, че това разясняване на физическите принципи на Айкидо, трябва да замени абстрактните обяснения, които обикновено се развиват от много практикуващи Айкидо и други бойни изкуства.
Практикуващият айкидо,трябва да разбере, как физиологията на тялото, как самата структура на тялото, води до правила и принципи за това, как то трябва най-ефективно и оптимално, да функционира.      Точността на движението на тялото се оценява единствено с този критерий: дали движението, в светлината на физиологията на човека, използва най-икономично всички части на тялото, организирани по възможно най-ефективен начин. Разбирането на такава фундаментална теория за използване на тялото, трябва да предшества обясненията на отделните техники в Айкидо.
   Всяка система за движение на тялото, трябва да се основава на физиологията на човека. Бойните изкуства като цяло, имат правила, които допълнително дефинират въздействието върху човешката структура в контекста на бойни ситуации. Айкидо, чиято цел е по-всеобхватен подход към бойните изкуства, трябва да има още по-прецизен набор от принципи.
   Техника, която е базирана на тези принципи, ще използва всяка част от тялото, организирана и подредена така, че да увеличи генерирането на енергия и мощност. Ако това бъде направено, техниката ще бъде правилна и ще „работи“. Непознаването и неправилното приложението, прави техниката неефективна.
   Трябва да се разбере, че обучението по Айкидо, се основава единствено на този безкомпромисен принцип, максимална ефективност, произтичаща от физиологията на човека. Въоръжен с това разбиране, практикуващият може лесно, да определи дали техниките, които могат да изглеждат свободно течащи и правилни, се основават на истинските принципите на обучението по Айкидо.             Неправилните техники са твърде често срещани поради невъзможността да се разбере този принцип.
Неразбирането на принципа за ефективното движение на тялото има и други последици. Например, че в основните групи техники, характерни за Айкидо (хвърляния, задържания, удари и тласъци), липсва теоретична последователност и затова изглеждат твърде различаващи се едина от друга
   Трябва да разберете, че не предлагам, да ограничавате Айкидо в определена строга форма, а напротив, необходимо е, да се измъкнем от строгата форма, която вече съществува и от която се състои матрицата, формирала лошите навици. Резултатите от тези лоши навици лесно се наблюдават в голяма част от това, което днес се практикува в Айкидо.
 
Следва 2 част
0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *