За изпитите и инструкторите
Една лекция на Йошимицу Ямада шихан
За учениците, най-значителният момент по време на един семинар или летен лагер, е изпитът за дан-степени. Ако трябва да бъда честен, това невинаги е най-приятният момент за мен. Понякога поради лошото представяне ми се налага да скъсам някой ученик. А никой инструктор не обича да прави това.
Бих искал тук да обърна внимание на някои неща, които забелязвам напоследък, когато провеждам изпити. Спирам се на тях, защото смятам, че това ще ви помогне в ежедневната практика.
Най-много ме учудва, когато някои хора, които се явяват на изпит, не могат да изпълнят чисто дори и основни техники като ключовете от иккьо до йонкьо, шоменучи или шихонаге. Случвало се е някои от учениците дори и да не знаят имената на тези техники. Разбирам, че, поради самата същност на айкидо, поради неговата гъвкавост и отвореност към творчеството, понякога може да е трудно да се даде име на всяка една техника. Въпреки това, съществуват конкретни общоприети наименования за основните техники. И съм убеден, че вашето познание или липса на такова към общоприетите наименования зависи от отношението ви към ежедневната практика.
Друго нещо, което забелязвам, е, че много хора се стараят да правят невероятни движения или техники, които са видели от по-напредналите ученици. Моля, запомнете, че напреднал ученик, който изпълнява по-сложно или впечатляващо движение, силно се отличава от един относително начинаещ, който се опитва да направи същото движение. И тази разлика е очевидна за опитните айкидисти. Техниката на напредналия ученик разкрива неговите задълбочени познания за основите и принципите на айкидо, тя притежава „гръбнак”. На невероятната техника на начинаещия й липсват основите, тя е повърхностна и в нея липсва съдържание.
За мен е изненада, че съществуват инструктори, които преподават само невероятни движения на начинаещите и не ги учат на основните елементи на техниките. Това ме кара да се чудя, дали тези инструктори осъзнават, колко важно е за един ученик да притежава тези основни елементи, така че по-късно, ако той има желание за това, да може да изпълнява и впечатляващи движения. Пример за такава неспособност да се изпълняват основни движения е, че по време на изпитите някои ученици не успяват да се справят със суари уадза! Нека всички да се уверим, че упражняваме основите в ежедневните си тренировки.
Очевидно, хората, които се явяват на изпит за черен колан, са поне първо кю. Уменията на ученик с първо кю би трябвало да са на такова ниво, че да се доближават до това на шодан. Моето разбиране е, че изпитът за шодан наистина би трябвало да е формалност – да демонстрира как вашите умения от първо кю по-нататък са били полирани. Затова бих искал да помоля инструкторите, които провеждат изпити за кю-степени да бъдат малко по-строги, когато става въпрос за първо кю, така че учениците да не посрамват себе си или своите инструктори, когато се явят на изпита за шодан. Така и за мен изпитите ще се превърнат в най-приятното събитие по време семинарите.
Да погледнем друг аспект на изпитите. Понякога се случва да чуя хората да обсъждат някой изпит и да клюкарстват за повишаването в степен на други хора. Чувам неща като: „Как той въобще успя да вземе изпита?” или „Аз никога не бих я пуснал” и т.н. Преди да навляза в подробности за определящите фактори при преценката от страна на изпитващия, нека да ви кажа това: изразеното в подобни забележки отношение е абсолютно неправилно, независимо от конкретните обстоятелства. Ние като айкидисти трябва да имаме големи сърца и да се радваме взаимно на нашите постижения.
Не е нужно да се казва, че, за да вземе успешно изпита си, ученикът следва да е способен по време на изпита да демонстрира техники на определено ниво. Въпреки това, преценката на изпитващия може да бъде основана също и на един или повече от следните фактори: продължителност на периода, в който ученикът се занимава с айкидо; отношение към практиката; физически особености; положени усилия – всички имаме различни физически дадености, но усилието е това, което има най-голямо значение. Така че, моля, запомнете, че при преценката за повишаване в степен се включват много съображения.
Превод: Весела Кирова
