Идеята за КИ – 1 част
Лекция на шихан Фумио Тойода
Всички занимаващи се с бойни изкуства знаят японската дума „КИ„, означаваща „енергия„. Тя е същата като китайската дума „ЧИ„. В китайската медицина се казва, че „ЧИ“ тече през тялото по канали. Чрез бойните изкуства ние се опитваме да развием своята енергия. Но мисля, че малко хора го разбират.
Те се захващат за тази концепция за енергията КИ и тя става за тях призрак, който преследват.
Специално в айкидо, срещаме хора, които имат странни идеи: „Искам, да се науча как, да хвърлям някого без, да го докосвам“ или „Искам, да изучавам духовно бойно изкуство, а не силово, което предизвиква насилие или конфликт„.
Хората не желаят да се сблъскат с реалните житейски ситуации. Те търсят нещо екзотично, като че ли нашето съществуване не е достатъчно чудесно и мистериозно.
Да хвърлиш някого без, да го докоснеш, като използваш само „КИ„, може и да е възможно. Но не мислите ли, че би трябвало да се научите първо как да хвърлите някого по нормалния начин, като използвате цялото си тяло? Повечето хора нямат достатъчно увереност или не им стиска да тренират усилено и да изучават техниките от бойните изкуства. Трудно е и отнема дълго време.
Така че, те си развиват някаква идея за енергия, която ще им позволи да си стоят мързеливо и да хвърлят някого без да го докосват. Може би дори не е необходимо да са прави, а биха могли да го направят седнали в удобния си стол пред телевизора! Мисля, че ако такива способности наистина съществуваха, на повечето хора щеше да им се наложи да тренират изключително тежко и много дълго за да ги разберат и усвоят. А дори и тогава, ако можете да го правите – какво от това?
Живеейки в планината 20 години, ядейки само жълъди и правейки дихателни упражнения, откривате, че можете да правите странни неща – и какво добро носи това на хората?
Можете да хвърляте хора – какво от това? Когато се върнете в обществото разбирате, че няма никой на вашето ниво, с вашите способности. Опитвате се да преподавате това, което знаете, но никой не желае да прави това, което вие правите. Хората искат по-бърз, по-лесен метод. Това би било тежко за вас, не мислите ли? Може би бихте могли да отидете в някое шоу и да правите пари с новото си умение. Ще остареете и ще умрете, като всички останали. На гроба ви могат да напишат „Невероятен майстор на бойни изкуства“. Но какво ще ви донесе всичко това? Вие сте открили тайната чрез тежък труд, но за всички останали тя се е превърнала във фантазия, в заблуда. Дори ако можехме да правим такива чудеса, би трябвало да сме много внимателни при показването им. Повечето хора само биха се объркали от тях.
Истина е, че когато научим как да употребяваме съществуването си правилно и спокойно започват, да излизат наяве интересни неща. Вероятно това, което ще можете да правите ще изглежда необикновено. Но не би трябвало нарочно да търсим такива неща. За нас те би трябвало, да са нещо обикновено и естествено. Тези феномени нямат стойност сами по себе си.
Относно хората, които започват да се занимават с бойни изкуства, като търсят нещо не-насилствено, те ми действат объркващо. Това е като да отидеш на уроци по калиграфия и да търсиш идеалната калиграфия, която да не е свързана с писане с четка и мастило върху хартия. Мастило, четка, хартия – това е калиграфията.
Насилие – това са техниките в бойните изкуства. Естеството, природата на бойните изкуства е да се изправиш срещу насилие. Техниките в бойните изкуства са насилствени.
Не ме интересува това, което казват всички – техниките в айкидо НЕ са приятни. Ако хвърляте някого, той може да се нарани. Ако сте постигнали майсторство можете, да опитате да не нараните никого.
Но повечето хора не успяват да развият умения, достатъчни да хвърлят когото и да било освен сътрудничещите им партньори от доджото, така че да говорим за толкова високо ниво на контрол и майсторство е безпредметно.
превод Т.Брънзов
следва…
