Техническо Айкидо – глава 1
Тренировъчни методи
Един от най-основните, хронични и може би неизбежни проблеми при практикуването на АЙКИДО е, че обучението може, да бъде сведено, до леки упражнения, основани на прекомерен компромис, между практикуващите (Наге и Уке). Този проблем възниква, защото практикуващите АЙКИДО често основават практиката си на искрени, но необосновани философии и теории.
Примерите за много неправилни интерпретации на АЙКИДО, приложени към практиката, включват подчертаване на идея за „Атмосфера в стил АЙКИДО “, изразяване на „Идеологията на АЙКИДО“ и погрешно тълкуване на концепцията за „Хармония“. Поради важността на правилното разбиране на значението на хармонията в специфичния контекст на АЙКИДО, ще дам кратко обяснение. Имайте предвид, че ще разгледам само малка част от значенията и аспектите на хармонията на АЙКИДО.
Първо, важно е да знаете, че хармонията е централен компонент на АЙКИДО. Най-фундаментално, това означава хармония с цялата Вселена, с цялото съществуване. По отношение на духа и тялото, хармонията просто означава, че човек трябва да наблегне еднакво на всичко, вместо да се фокусира върху едното или другото. Но във физически план хармонията има техническо значение, отнасящо се до определен начин за използване на цялото тяло при всяко движение.
Приложено към ситуация на конфронтация (включително тренировка), именно това техническо значение на хармонията, човек трябва, да осъзнае за себе си и заедно с опонента си, да създаде ситуация, която да доведе опонента до хармония (със себе си). Хармонията не означава просто да се разбирате с хората на основата на най-малкото съпротивление или да създавате споразумение без да се съобразявате с правилата, за да се избегне конфронтация и да се поддържа лесна или прекалено комфортна среда.
Хармонията, използвана в АЙКИДО, не включва компрометиране, намаляване или разреждане на противоположни неща и техните индивидуални същности. Такъв подход съсипва всичко, жертва същността на нещата, подкопава стандартите на поведение и отношение и по този начин намалява ефективността на всеки (Наге и Уке). По-скоро хармонията на АЙКИДО обединява различни – дори противоположни – елементи и ги усилва по начин, който насочва всичко към по-високо ниво.
Често се изтъква, че АЙКИДО позволява на мъже и жени, възрастни и деца, както и възрастни и млади да практикуват заедно. Това е вярно.
Вярно е също, но не толкова често, че в АЙКИДО има място и за практикуване по други начини, например за използване на много тежки практики за разработване на бойни техники.
Широтата и всеобхватността на АЙКИДО не означава, че практиката му е лесна или че практикуващите, които се фокусират върху разработването на техники за твърд бой, са по-малко важни или по-малко основателни от тези, които се интересуват от други негови аспекти.
Резултатът от тези грешки, подозирам, поражда първия основен проблем в обучението по АЙКИДО, който е, че много практикуващи АЙКИДО не са успели да установят МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ върху най-фундаменталното разбиране за това как да използваме тялото, за да произвеждаме, прилагаме и получаваме сила! Следва теория и обяснение как правилно да се използва тялото. Струва ми се необходимо да се формулира подробно тази логика на АЙКИДО. Предвижда се тази формулировка на физическите принципи на АЙКИДО да замени абстрактните обяснения, които обикновено се предлагат от много практикуващи АЙКИДО и други бойни изкуства.
Практикуващият АЙКИДО трябва да разбере, как физиологията на тялото, самата структура на тялото, поражда правила и принципи, за това, как то трябва, да функционира най-ефективно и оптимално. За коректността на движението на тялото се съди единствено по този критерий: дали движението, в светлината на човешката физиология, използва най-икономично и с най-малък разход на енергия, всички части на тялото, организирани по възможно най-ефективния начин. Разбирането на такава фундаментална теория, за използването на тялото трябва, да предшества обясненията на специфичните техники в АЙКИДО. Всяка система за движение на тялото трябва, да се основава на човешката физиология.
Като цяло, бойните изкуства имат правила, които допълнително определят последиците от човешката физическа структура в контекста на бойните ситуации. АЙКИДО, което е насочено към най-широкия подход на бойните изкуства, трябва да има още по-точен набор от принципи. Специфична техника, базирана на тези принципи, да използва всяка част от тялото, организирана и подредена така, че да оптимизира генерирането на енергия. Ако това се направи, техниката ще бъде правилна и ще „работи“. Неразбирането и прилагането му прави техниките неефективни.
Трябва да се разбере, че обучението по АЙКИДО трябва да се основава единствено на този безкомпромисен принцип на максимална ефективност, произтичащ от човешката физиология. Въоръжен с това разбиране, практикуващият може лесно да определи дали техниките, които могат да изглеждат свободно и правилни, се основават на истинските принципи на обучението в АЙКИДО.
Неправилните техники са твърде често срещани поради неразбирането на този принцип. Неразбирането на принципа за ефективно движение на тялото има и други последици, например, че основните групи от техники, характерни за АЙКИДО (хвърляния, задържания, удари и тласъци), нямат теоретична последователност и следователно изглеждат прекалено различни помежду си. Трябва да се разбере, че не предлагам да ограничаваме АЙКИДО в твърда форма, а напротив, необходимо е, да се измъкнем от вече съществуващата твърда форма, съставена от формирането на лоши навици. Резултатите от тези лоши навици са лесно забележими в голяма част от това, което днес се нарича АЙКИДО практика.
