Техническо Айкидо – глава 2

Определение на Айкидо, като бойна техника (БУ-ГИ)

 

Важно е да се знае, че АЙКИДО включва философия и идеи, които надхвърлят БУДО. БУДО е подгрупа на АЙКИДО, но АЙКИДО не е подгрупа на БУДО. Следователно, разработването на техниките в АЙКИДО, като завършена форма, включва в допълнение към принципите на борбата, които ще бъдат разгледани тук, и други елементи като КИ (и съставните му елементи), КОКЮРЬОКУ (сила на дишането) и духовни (ментални) практики и функции.

Тези аспекти ще бъдат разгледани в бъдещи публикации. В момента е по-належащо, да се изясни въпросът за физическите елементи в техниките на АЙКИДО, тъй като те осигуряват необходимата основа, върху която да се изгради разбирането за по-абстрактните елементи. БУГИ означава бойни техники за справяне с противник, който инициира конфронтация. Нещо повече, техниките на БУГИ имат за цел да доминират над противника физически и да постигнат контрол над него.

БУГИ разполага с методология, правила и принципи. Буджуцу е система за организиране и непрекъснато подобряване на всички аспекти и елементи на БУГИ. БУГИ на АЙКИДО се характеризира с прилагането на бойни техники на два основни принципа:

• Принципът на Единното (обединените) тяло и съзнание
• Сотайканкей -相對關係 (състояние на постоянна конфронтация между Уке и Наге).

Прилагането на тези физически принципи позволява едно по-ефективно използване на всяка техника. Буджуцу но Хосоку -武術 の 補足- принципът на Буджуцу изисква всички техники и движения, както и всички елементи на Буджуцу и БУГИ, да се прилагат с пълна точност и прецизност. Ефективността им се определя от това дали се прилагат в точното време, по правилния начин и с точното количество енергия(сила). Например, БУГИ включва елементи на скорост и сила.

Силата (мощта) е внезапна поява на енергия, която се използва за постигане на целта. Скоростта може да създаде мощност, а мощността може да замести липсата на скорост. Скоростта може да създаде истинска разрушителна сила, например, когато ураганен вятър духа сламка с такава скорост, че да проникне в стената. И обратно, дори ако се движи бавно, мощност с достатъчна сила, може да проникне в същата стена. Ефективността зависи от това дали те се прилагат правилно в светлината на определени условия.

По този начин Буджуцу но Хосоку може да бъде изразено, като определени действия, за справяне в конфликтни ситуации, за да се поставим в по-изгодно положение, спрямо противника, при определени условия. Буджуцу но Хосоку е неизбежна последица от постигане и поддържане на контрол над противника, като се използват минимално необходими количества от:

• Движение
• Дистанция – МА-АЙ
• Сила

Точно това Буджуцу но Хосоку е основата на техниките в АЙКИДО и по подобен начин, като се имат предвид горните условия, могат, да бъдат генерирани много точни дефиниции и описания на техниките в АЙКИДО.

Има три ключови изисквания за точни АЙКИДО техники:

1. Поддържане на правилна стойка,
2. Влизане в Шикаку (безопасната зона)
3. Съзнателно използване на тялото, за да се избегне пряка конфронтация с движението на противника.

Първото изискване за точна техника е правилната стойка. Правилната поза позволява на човек да генерира цялата сила, която притежава, да изпълнява движения точно и бързо, а също така да увеличи максимално атакуващата или защитната си сила.

Второто изискване е, да влезете в Шикаку, т.е. където противника се „открива“, „сляпото място“ или „мъртвата точка“. Въпреки че мъртвата точка на противника е слабото му място, което може да бъде атакувано, той е едновременно много повече от това, т.е. това е мястото, където човек може да бъде в безопасност.

Третото изискване е да се използва тялото по начин, който избягва сблъсък, тоест пряко противопоставяне на сила срещу сила или движение срещу движение. За да бъде най-ефективен в един конфликт, човек трябва да използва силата или движението на противника и минимално необходимото количество собствено движение и сила, за да накара ситуацията да се развие по начина, по който желае, т.е. в собствена полза.

Прякото противопоставяне на силата или движението, задължително увеличава необходимите усилия и следователно губи енергия. Освен това, когато два източника на сила или движение попаднат в пряк сблъсък, този с по-голямата сила, ще спечели, а този резултат е противен на целите на бойните техники на АЙКИДО. Способността, да се контролира движението, така че да се избегнат сблъсъци с противника, изисква повтарящи се и непрекъснати упражнения за продължителен период от време, докато този подход се превърне в силно заложен навик.

Ако практикуващите АЙКИДО биха се посветили от все сърце на фокусирането върху тези елементи, Буджуцу но Хосоку автоматично и естествено ще се развие и ще израсте.

Друга забележка към предходната дискусия е, че Буджуцу, освен че се основава на фундаментални и неизменни принципи, има и друг аспект, който е едновременно свободен, неограничен и може да се адаптира към всякакви обстоятелства. В него намира място и КИЧИ – 機知 (съобразителност), която не е задължително, да се вписва в някакви предварително определени принципи.

Тези, които тренират достатъчно концентрирани, за да развият и овладеят Буджуцу но Хосоку, също ще генерират КИ и неговите елементи, които включват КАН (интуиция) и КИЧИ (съобразителност).

Това позволява на човек, да разгърне умствените си и духовни отличителни черти, които са описани, като „чувство“ или „сръчност“ в БУДО, интуиция, способност да „вижда“ движението на противника (дори в случай, че противникът е зад гърба).

КИЧИ обаче има по-широк израз. Висшата му форма, може да се развие само в резултат на високо ниво на обучение, насочено към създаване на непрекъснати умения, базирани на основни теории или принципи. Тези, които наистина са усвоили Буджуцу но Хосоку, могат да внедрят такава висока форма на КИЧИ.

Има и друг, различен пример за техника, подобна на КИЧИ, която би могла да бъде включена (макар и грубо) като БУГИ. Това е Сутеми (самопожертвователни хвърляния), при която човек, се опитва, да се измъкне от опасността, като направи изненадващ ход, за да стресне противника. Въпреки че тази техника следва някои от принципите на БУДО, тя игнорира някои други критични елементи, като стойка и баланс.

Сутеми техниките, може да се класифицират като едни от бойните техники, но тъй като те не включват всички аспекти и елементи на Буджуцу, не трябва да се приемат като цялостни и завършени техники. Ето защо Сутеми не е включено в АЙКИДО. Причината, поради която АЙКИДО така напълно изразява БУ-БИ (естетиката на бойните изкуства), включително много аспекти, като прецизни техники, усещане за стабилност и елегантност е, че включва всички основни елементи на Буджуцу но Хосоку.

Въз основа на обясненията и гледните точки, описани по-горе, сега бих искал да вляза в темата за техническите теории.

следва…