Една лекция на Йошимицу Ямада шихан

   За учениците, най-значителният момент по време на един семинар или летен лагер, е изпитът за дан-степени. Ако трябва да бъда честен, това невинаги е най-приятният момент за мен. Понякога поради лошото представяне ми се налага да скъсам някой ученик. А никой инструктор не обича да прави това.

   Бих искал тук да обърна внимание на някои неща, които забелязвам напоследък, когато провеждам изпити. Спирам се на тях, защото смятам, че това ще ви помогне в ежедневната практика.

   Най-много ме учудва, когато някои хора, които се явяват на изпит, не могат да изпълнят чисто дори и основни техники като ключовете от иккьо до йонкьо,  шоменучи или шихонаге. Случвало се е някои от учениците дори и да не знаят имената на тези техники. Разбирам, че, поради самата същност на айкидо, поради неговата гъвкавост и отвореност към творчеството, понякога може да е трудно да се даде име на всяка една техника. Въпреки това, съществуват конкретни общоприети наименования за основните техники. И съм убеден, че вашето познание или липса на такова към общоприетите наименования зависи от отношението ви към ежедневната практика.

   Друго нещо, което забелязвам, е, че много хора се стараят да правят невероятни движения или техники, които са видели от по-напредналите ученици. Моля, запомнете, че напреднал ученик, който изпълнява по-сложно или впечатляващо движение, силно се отличава от един относително начинаещ, който се опитва да направи същото движение. И тази разлика е очевидна за опитните айкидисти. Техниката на напредналия ученик разкрива неговите задълбочени познания за основите и принципите на айкидо, тя притежава „гръбнак”. На невероятната техника на начинаещия й липсват основите, тя е повърхностна и в нея липсва съдържание. 

   За мен е изненада, че съществуват инструктори, които преподават само невероятни движения на начинаещите и не ги учат на основните елементи на техниките. Това ме кара да се чудя, дали тези инструктори осъзнават, колко важно е за един ученик да притежава тези основни елементи, така че по-късно, ако той има желание за това, да може да изпълнява и впечатляващи движения. Пример за такава неспособност да се изпълняват основни движения е, че по време на изпитите някои ученици не успяват да се справят със суари уадза! Нека всички да се уверим, че упражняваме основите в ежедневните си тренировки.

   Очевидно, хората, които се явяват на изпит за черен колан, са поне първо кю. Уменията на ученик с първо кю би трябвало да са на такова ниво, че да се доближават до това на шодан. Моето разбиране е, че изпитът за шодан наистина би трябвало да е формалност – да демонстрира как вашите умения от първо кю по-нататък са били полирани. Затова бих искал да помоля инструкторите, които провеждат изпити за кю-степени да бъдат малко по-строги, когато става въпрос за първо кю, така че учениците да не посрамват себе си или своите инструктори, когато се явят на изпита за шодан. Така и за мен изпитите ще се превърнат в най-приятното събитие по време семинарите.

   Да погледнем друг аспект на изпитите. Понякога се случва да чуя хората да обсъждат някой изпит и да клюкарстват за повишаването в степен на други хора. Чувам неща като: „Как той въобще успя да вземе изпита?” или „Аз никога не бих я пуснал” и т.н. Преди да навляза в подробности за определящите фактори при преценката от страна на изпитващия, нека да ви кажа това: изразеното в подобни забележки отношение е абсолютно неправилно, независимо от конкретните обстоятелства. Ние като айкидисти трябва да имаме големи сърца и да се радваме взаимно на нашите постижения.

   Не е нужно да се казва, че, за да вземе успешно изпита си, ученикът следва да е способен по време на изпита да демонстрира техники на определено ниво. Въпреки това, преценката на изпитващия може да бъде основана също и на един или повече от следните фактори: продължителност на периода, в който ученикът се занимава с айкидо; отношение към практиката; физически особености; положени усилия – всички имаме различни физически дадености, но усилието е това, което има най-голямо значение. Така че, моля, запомнете, че при преценката за повишаване в степен се включват много съображения.


Превод: Весела Кирова 

Практикуването на Айкидо във всяка ситуация води човек до хармония с “КI” и е изкуството на верния път на  “Шугьо”.

Лекция на Фумио Тойода шихан

На японски Тай означава Тяло. Глаголът Сабаку означава, да извършиш нещо по подходящия начин или, да отреагираш на дадена ситуация по правилния и подходящ начин. А Хо означава Метод.
   Тай сабаки хо означава, придвижване на тялото по начин, подходящ за дадената ситуация. В случая, под Ситуация се разбира Атака. Нападението предполага защита, затова ние отреагираме чрез Тай сабаки.
   Тай сабаки може, да означава и пренасочване на атаката или, ако е изпълнено максимално близо до реалната ситуация, да означава прилагане на еднократно рязко издишане или контриращ удар, наречен Атеми. Важно е, да го разбираме правилно.

Атеми не бива, да бъде възприеман като удар, независим от останалите движения.

Атеми, това е завършекът на Тай сабаки в неговата пълна степен на проникване. 

Понякога откриваме, че се налага употребата на Атеми, като част от нашето движение. Друг път, когато нашето Тай сабаки е безпогрешно, няма нужда от Атеми.
Важното в случая е съзнанието ни, да не бъде ограничавано единствено в рамките на двата
подхода. Твърдостта и мекостта не са два различни стила, а изражение на един и същ основен принцип. Ако не сте в състояние, да използвате и двете, то вашите действия са неадекватни.
Ако разбирате основните принципи, тогава меко и твърдо, с удар или без, всички движения ще се обединят в едно по естествен начин съобразно условията.
Друг важен аспект е безопасността на ежедневната практика. Ако практикуваме Тай Сабаки в неговата пълна сила и удряме партньорите си, то тогава кой би практикувал с нас? А дали вие можете, да понесете отправения удар? Ако винаги осъзнаваме своите движения, ние бихме могли, да практикуваме така, че всеки, да извлече полза от това.

Двата основни вида Тай сабаки са:

1. Тай Сабаки хо Тошу. „Тошу“ означава „без оръжие“. Тази категория включва основните „Ирими“ и „Тенкан“ движения срещу атаките Муне цуки, Йокомен учи и Шомен учи без оръжие.
2. Тай Сабаки хо с бокен. Това е движение на тялото и нанасяне на удар с меч срещу партньор, атакуващ с меч.

Движенията на тялото в Айкидо са уникални. Това личи най-вече в Рандори, когато изправеният пред четири, пет или шест противника, благодарение на правилните и решителни Тай сабаки, успява, да противодейства на атакуващите захвати и удари, които идват от всички страни. Когато сме заплашени от атака, едно чисто и решително изпълнено движение на тялото ни позволява, да приложим която и да е техника, хвърляне, ключ или Атеми, подходящ за ситуацията.