За създател на айкидо се смята Морихей Уешиба (1883-1969), наследник на старинна самурайска фамилия от префектура Вакаяма. Бащата на Морихей, близък роднина на даймьо Кии, бил професионален преподавател по бойни изкуства, но след формалното отменяне на съслов-ната йерархия загубил мястото си при двора на княза и започнал частна практика. Що се отнася до Уешиба-младши, биографията му в началото си съвпада с множество аналогични животописи на майстори на бойните изкуства. Дребно на ръст, слабовато и болнаво момче, той от детските си години бил обладан от едно желание – да стане физически пълноценен. На тринадесет години Уешиба започнал сериозно да се занимава с джу-джуцу под ръководството на Токусабуро Тодзава, наставник от школата Кито-рю. По съвет на учителя си отделял особено внимание на физическата подготовка, заздравявайки мускулите си с вдигане на тежести, лицеви опори и ходене на ръце. Скоро тялото му, покрито с броня от жилави мускули, станало яко като стомана. При ръст само 155 см на младини тежал 74 кг. Уешиба не се задоволил с началните познания по джу-джуцу и предприел странстване из Япония в търсене на нещо ново. Той преминавал от до-джо в до-джо, последователно овладявайки техниката на различни стилове и направления. Ходзоин-рю, Япо-рю, Дайто-рю-ето – имената на школите, които дали на Уешиба най-ценен материал за неговите обобщения. Паралелно с кемпо той се занимавал с класическа фехтовка с меч (кен-до) и упражнения с копие (хо-джуцу), достигайки и в едното, и в другото прекрасни резултати. Негов учите по фехтовка бил знаменитият майстор от школата Ягю Масакацу Накаи. Владеенето на меча и копието изиграло важна роля в по-нататъшната съдба на Уешиба, обогатявайки създадения от него технически арсенал на айкидо.
В разгара на Руско-японската война Уешиба, поддавайки се на шовинистичната пропаганда, доброволно постъпил в армията и като обикновен войник участвал в кръвопролитните боеве по полята на Манджурия. Връщайки се през 1905 г. в родината си, заболял от енцефалит и няколко месеца бил на ръба между живота и смъртта. В края на краищата закаленият организъм победил болестта – Уешиба оздравял. И отново започнали странстванията в търсене на висшата мъдрост на бу-до.
Много време и сили отдал Уешиба за изучаване на джу-до по системата на Кодокан, обръщайки особено внимание на кансецувадза – болезнените хватове и ключове на ръцете.
На двадесет и седем годишна възраст Уешиба вече зрял майстор, се преселил в северната част на страната, в Хокайдо. В началото на XX в. Хокайдо, рядко населен, богат на пасища и гори остров, лежащ далеч от центровете на цивилизацията, привличал много търсачи на приключения. За японците бил миниатюрен “домашен” Нов свят, където един предприемчив човек можел бързо да натрупа състояние, а нуждаещият се от тишина и покой жител на голямия град в излишък получавал всичко необходимо за едно безметежно съществуване. Преместването в Хокайдо коренно променило съдбата на бъдещия шихан Уешиба. Той бил приет за ученик при Сокаку Такеда, наследник на страничен клон на една от най-древните аристократически фамилии и пазител на традицията на езотеричната школа по кемпо, наречена Айдзу-тодоме.
