За участието в тренировките

Лекция на Фумио Тойода шихан

Всеки от вас, води натоварен живот. Важното е не, колко сме заети, а качеството на нашето съществуване. Това е истината за нашето обучение по Айкидо.

   В идеалния случай, всеки от нашите членове, би участвал във всичките занимания в залата, но на практика трябва, да има един баланс между нашето участие в залата и другите дейности в живота ни.

Достигането на личните цели, напредването в степените, подобреното здраве, всичко това се основава на няколко фактора.

   Най-важният от тях е участието. Не само физическото участие на тялото, а и ентусиазираното участие на мисълта, тялото и духа в едно с вашия сенсей и приятелите ученици в древните традиции на будо.

   Бойните изкуства не могат правилно, да се разберат само с четене. Правилното разбиране идва само с правилните тренировки под ръководството на някой, който е минал по този път преди вас. Редовното участие и насочването на вниманието към отделните детайли, готовността, да се поеме отговорност в определени моменти и търсенето на перфектното, са елементите, гарантиращи успеха в живота въобще.

  Качеството на един ученик по бойни изкуства, който е достигнал своите цели, се характеризира от неговата привързаност към тези принципи. Макар, че участието в тренировките е било наш първичен инстинкт, има други ситуации, когато участието на учениците се подразбира по традиция.

   Залата може да бъде едно сдружение. И като всички сдружения, нашата цел за дейността се разпределя между членовете под формата на месечна такса. Вие можете, да помогнете тази сума, да нараства по няколко начина:
1     .       Участието в семинари
2     .       Водите нови членове
3     .       Подпомагате и участвате в публични демонстрации
4     .       Проявявате талант и умения, като помощник-инструктори
Всяка задача трябва, да приемате, като важна за живота на организацията ни.
   Вие сами сте отговорни за вашата собствена дисциплина. Нормално е учениците, да тренират три пъти седмично, още повече че по програма се изисква едно минимално време между изпитите за повишаването на степените кю и дан.

Техническо Айкидо – заключение

Развийте очите, за да разграничите Фалша от Истината

Със сигурност мисля, че си струва да се възхищаваме, оценяваме и възхваляваме красотата на движението в Айкидо и красивата, хармонизирана стабилност, създадена от неговите непрекъснато усъвършенствани техники и завидни умения. Защото изглежда красиво, за очите на зрителите и има артистична страна, чрез която човек може, да покаже собствената си философия, Айкидо е получило широко признание и разпространени в обществото.

Поради уникалния фактор на Айкидо, това, че техниките му избягват конфронтация и създават единство и хармония, то е прието от света и е препоръчвано от много хора като Красивото Будо но Уа (бойното изкуство на хармонията). Освен това, има хора, които сякаш в отговор на социално искане стигат дотам, да мислят и търсят АЙКИДО от гледна точка, на техническата красота, мислейки, че това е истинското му проявление.

Въпреки, че движението на Айкидо изглежда много красиви за очите, човек не трябва, да изпуска от поглед истинска същност. Склонни сме, да бъдем запленени от красотата му. Но тъй като, сме твърде привързани към тази красота, ние сме склонни, да изгубим същността на Айкидо и посоката, която трябва, да поеме практиката му. Искам хората, да знаят, че красотата на Айкидо като форма, която се появява външно, е само страничен продукт от практическата му , при справяне с бойните взаимоотношения на атака и защита, които възникват неизбежно в сегашната ни социална система.

Причината, поради която търся практичност, а не красота в Айкидо е, че искам, да наблюдавам същността, на неговата основна и реална стойност правилно, дори когато, се проявява в това, колко красиво е то. Аз прекарах целия си живот, отдавайкиогромно количество енергия, така че няма, да пропусна, да разпозная Пътят на Айкидо. Правих го само за това. Ако човек може да погледне твърдо и чисто същността на Будо, ще признае, че Айкидо не е вид изискан спорт. Иска ми се хората, да не забравят, да гледат на него, през погледа на Будо. Основано на принципа, че рационалната и практичната същност на нещата, са най-красивият му аспект, което е от решаващо значение при изучаването му и обхваща по-голямата част от практиките в АЙКИДО.

край

Техническо Айкидо – глава 5

Укеми

Част 1

В тази глава няма да разглеждам сложността на отбраната като цяло. По-скоро, ще огранича дискусията си главно, до връзката на Уке с Наге („другия“ или „партньора“), като се съсредоточа, върху това, как да падна и / или как, да бъда хвърлен. Дори при този ограничен преглед трябва да разпознаем няколко ключови въпроса.

Първо, човек трябва, да разбере правилното психическо отношение, подходящо за онези, които поддържат и преследват истинската форма на „Бу“ (бойни изкуства). При разработването на правилния подход към укеми, човек трябва, да се научи, да владее техниките на укеми, подходящи за всякакъв вид ВАЗА (техники), получени от НАГЕ. Това предполага, както приемане на пълната сила на техниката на НАГЕ, така и подобряване на техниката му, по-усъвършенствана или „полирана“. Следователно трябва, да се разберат тези изисквания, като същевременно, се поддържа сериозно отношение, което се проявява в демонстрирането на правилно отношение към НАГЕ. Следват прости описания на техниките на укеми, като не трябва, да се забравя, че основите на изучаването на укеми изискват човек, да практикува изпълнението на всички видове укеми с гъвкаво тяло, остър ум и точна преценка на ситуацията. Също така е важно, да се изостави прекалено зависимата връзка с НАГЕ, тоест връзка, основана на принципа на компромиса, че УКЕ и НАГЕ са свързани чрез военна(martial) връзка.

Има няколко последици от тази връзка. Например УКЕ, не трябва, да пада, когато техниката на НАГЕ, не работи. Също така, техниката на УКЕ, не трябва, да зависи от предположението, че НАГЕ, ще бъде любезен или че той няма, да успее, да упражни всичките си възможности, включително ритане или удряне на УКЕ, ако има отвори. По време на тренировка, човек трябва, да полира собствената си техника, както и техниката на партньора си, но в същото време, трябва да поддържа отношение толкова сериозно и строго, сякаш е изправен пред враг. Това е основата за връзка, която преминава към по-високи нива, базирана на взаимен ангажимент за полиране и усъвършенстване на техниката на всеки партньор.

  • КОХО КАЙТЕН УКЕМИ (претъркаляне назад).

Основните изисквания на КОХО КАЙТЕН УКЕМИ са, да можете да се търкаляте назад, без да наранявате себе си, когато бъдете хвърлени и по-нататък, винаги да разпознавате, че най-опасният елемент в една военна ситуация, е човекът, срещу когото се изправяте. Трябва да практикувате с разбирането, че долната линия на БУДЖУЦУ (бойни изкуства) е да се предпазите от противника, при всякакви обстоятелства и по всяко време.

Това налага определени технически изисквания, в техниките на укеми. Неразбирането на тези изисквания, може да създаде пагубни последици за настоящата практика в АЙКИДО. Човек, може да наблюдава този, често срещан за правене начин на КОХО КАЙТЕН УКЕМИ. В този случай УКЕ, започва своя КОХО КАЙТЕН, като отстъпва с вътрешния крак (т.е. най-близкият до НАГЕ крак), сгъвайки коляното, докато коляното докосне пода (в поза на колене). След това УКЕ слага задните части на пода и първо се търкаля назад и след това се търкаля напред, докато докосва същото коляно на постелката и накрая се изправя. Правенето на обратното търкаляне, по този начин, показва недостатъчно осъзнаване, на реалните опасности, присъщи на изпълнението, на всички тези движения директно пред противника. Какви са тези опасности? Първо, трябва да осъзнаете, че отстъпването с вътрешния крак означава, че сте изложени на ритник. Освен това, да се спусне вътрешното коляно на земята, след отстъпване по този начин, показва потенциално фатално невнимание поради излагането на ритник, а също и поради загубата на подвижност, присъща на това положение.

Грешката при оставяне на коляното преди падане се засилва, след падане, чрез търкаляне напред и изправяне директно пред противника. Това е доказателство, че човек действа независимо от опонента и е в отношения, диаметрално противоположни на бойна ситуация, когато човек е изцяло ангажиран с опонента и където действията му, за да бъдем правилни, трябва да се основават на това взаимозависимост. (Единственото изключение е, когато практиката е ограничена от пространствените ограничения на Доджо.) Преобръщането назад, докато коленичиш и слагаш задника пред другия, е позиция, излагаща „Шини-Тай“ („мъртво тяло“ или „беззащитно тяло ”) И следователно е позиция, при която, не можете, да се защитите. Докато НАГЕ или УКЕ основават подхода си към практиката, на независими отношения помежду си, предположенията, лежащи в тяхната практика, няма да бъдат в съответствие с тези предположения, в бойна ситуация. Тъй като АЙКИДО, като бойно изкуство, се основава на тези (и други) предположения, човек не може да ги игнорира, без да компрометира неговата съществена същност.

Въпреки това, много хора, са направили точно това и практикуват подправена форма, която не бива, да се нарича АЙКИДО, тъй като е изцедена от основния си характер, като бойно изкуство. Подхождайки от тази гледна точка, АЙКИДО се свежда, до безплодна игра, в която човек никога не може, да възпроизведе или схване нещо от истинското АЙКИДО. Затова, когато правите укеми, не отстъпвайте с крака, който е най-близо до другия! И не спускайте коляното при падане! Какъв е тогава правилният начин за приемане на КОХО КАЙТЕН УКЕМИ?

По принцип, трябва да направите голяма стъпка с външния крак и да сгънете коляното, без да сгъвате стъпалото, така че долната му част, да продължава, да докосва пода. След това, седнете на задника си от същата страна и направете КОХО КАЙТЕН, като се преобърнете обратно през вътрешното рамо, а след това, като се преобърнете, се изправете в Hanmi, вземете правилната МА-АЙ и се обърнете към другия. В зависимост от конкретната техника, получена от НАГЕ, може да е подходящо да се върнете обратно през външното рамо (докато все още отстъпвате с външния крак). Във всеки случай, за да извършите такова правилно укеми, трябва да използвате достатъчно, еластичната сила на краката. В АЙКИДО „еластичната сила“ (или „сила на огъване и разтягане“) е основен метод, използван за производство на сила или за омекотяване на силата, идваща от противника.

В случай на задно укеми, например, само като използвате еластичната сила на задния крак след заден ход, можете да създадете инерция, за изправяне. Трябва да използвате ахилесовото сухожилие и мускулите на подколенното сухожилие (както и всички други мускули и сухожилия под „таза“ като част от създаването на сила, когато ви хвърлят, точно както ги използвате, когато хвърляте.

 

  • ЗЕНПО КАЙТЕН УКЕМИ (претъркаляне напред).

Пристъпете напред с външния крак, т.е. кракът, който е по-далеч от НАГЕ. Ако например десният крак е външният, протегнете дясната ръка напред, докато сочите пръстите си навътре и извийте дясната ръка. След това накарайте външната страна на извитата ръка, да докосне плавно пода и да завъртите цялото си тяло напред, през дясното рамо, извития гръб и левия ханш. За да завършите кълбото и стигнете до изправено положение, сгънете лявото коляно и поставете дясното коляно в огънато, но изправено положение. След като стигнете в това положение на едно коляно (дясното), като използвате инерцията на търкаляне, преместете тежестта си върху възглавничките на пръстите на десния крак и направете ТЕНКАН, като едновременно с това се изправяте и застанете в МИГИ ХАНМИ, за да се подготвите за следващия ход. Завършете движението, като заемете достатъчна МА-АЙ, което ще ви  подготви, за следващия ход на противника. Следователно, когато някой практикува това движение Zenpo Kaiten, целта трябва да бъде да се направи ниско и далеч (т.е. по-ниска на височина и по-далеч на разстояние).

следва…

Техническо Айкидо – глава 4

Връзка между ставите и Силата и

Как да създадем сила

Част  1

Сега ще разгледаме връзката между ставите на тялото и силата и как правилно, да използваме ставите на тялото за да произвеждаме сила. При изследването на това ще започнем, да разбираме изражението на АЙКИДО на физическо ниво и като се фокусираме върху естеството на тялото, да разберем концепцията за обединение на ума, тялото и духа. Тази концепцията страда, защото обикновено е била много неясна. В миналото акцентът върху умствения аспект на обединението (главно идеи „как да използваме КИ “) е използван за компенсиране на основните противоречия и появата на разединение на широко разнообразното събиране на:

  • атаки
  • заключващи техники
  • хвърлящи техники

Въпреки това, както се надявам, да е станало ясно от предишната дискусия, аз вярвам, че чрез анализ на работата на тялото може, да се определи и установи ясна и ефективна логика за практиката на АЙКИДО.

Като следваме логиката на физическото тяло, (като основа, за изясняване на това, което в противен случай би било неясната концепция за „обединение“), можем, да започнем, да разбираме, как да избегнем неяснотите в повечето случаи. За да постигнете това, много по-задълбочено разбиране на АЙКИДО, трябва, да се научите, да използвате цялото си същество в практиката на АЙКИДО. Изразено във физически смисъл, използването на цялото ви същество означава, че трябва да използвате цялото си тяло при изпълнение на всяко движение или техника. Освен това, тъй като ставите, са структурите, които свързват различните части на тялото, трябва да ги използвате всичките. За целта, трябва да разберете функцията на ставите на човешкото тяло. Има три важни функции на ставите:

  1. Гъвкавото и подходящо движение на ставите може, да смекчи или да избегне сблъсък със силата на противника.
  2. Ставите могат, да създадат гъвкавост. Всяка отделна става има обхват на движение, но за да се постигне максимална гъвкавост на тялото, човек трябва, да накара всички стави, включително тазобедрените, да увеличават, с времето, гъвкавостта си. Колкото повече стави могат, да се регулират координирано, толкова повече тялото ще бъде напълно гъвкаво.
  3. Ставите могат, да произвеждат сила. Мускулите също създават сила. Към всяка става са прикрепени множество мускули и свързаните с тях сухожилия. Когато група мускули, се използват организирано, създадената сила непременно трябва, да бъде пропорционална, на техния брой. Тази сила, се проявява, чрез движение на ставата, към която, са свързани мускулите. Ако това е вярно, за една става, тогава е по-добре да се използват две стави, отколкото една, или три стави, отколкото две и т.н. Колкото повече стави използва човек, толкова по-голяма сила може, да генерира и насочи към противника.

Част 2

Когато група мускули се използват организирано, създадената сила непременно трябва да бъде пропорционална на техния брой.

Нека по-нататък разгледаме тази концепция, като вземем за пример конвенционална атака ЧУДАН ЦКИ (Средно ниво на мушкане). Когато се опитате, да мушнете обект от правилна MA-AI (дистанция), отваряте двата крака малко по-широко от ШИЗЕН-ТАЙ (естествена стойка в изправено положение) и сваляте надолу бедрата. От тази стабилна позиция, поставяте десния си юмрук до кръста, протягате лявата си ръка право напред и след това бързо дърпате лявата си ръка към кръста. Използвайки реакционната сила от това бързо придърпване на левия юмрук, удряте десния напред от дясната страна на нивото на талията. Точно преди десният лакът да се изпъне напълно, вие завъртате юмрука навътре. Удряте обекта в момента, когато едновременно стегнете юмрука и мускулите на тялото. В този момент вие запазвате контрола над тялото си, като задържате дъха си. При анализа на това мушкане, става ясно, че в допълнение към реакционната сила от дърпането на левия юмрук и силата на усукване на десния, единствената става, която ефективно се използва за преобразуване на движението на тялото в сила, е дясната лакътна става (и, в по-малка степен, леко извъртане на тазобедрената става).

Този основен ЧУДАН ЦКИ може, да бъде обяснен по-нататък, както следва:

  • Силата на напрежение на групата мускули, обграждащи лакътната става, се преобразува в скорост на ударното движение и тази скорост, от своя страна, се превръща в поразяваща сила. Тази ударна сила (или блъскваща сила), се предава на целевия обект, когато поддържате ударната сила със собственото си стабилно тяло.

Въпреки това, тази основна ЧУДАН ЦКИ не е идеална поза от гледна точка на физическата динамика. Всъщност, ако тази несъвършена позиция, може да се запази, когато удряте обект, това означава, че реакцията от силата, която се предава на обекта, е малка и следователно количеството на предадената мощ също е малко. Докато човек поддържа този конвенционален подход към използването на тялото за генериране на енергия, никога не може да схване логиката на АЙКИДО. С други думи, този подход е ограничен и, което е по-важно, не- АЙКИДО начин за използване на тялото и генериране на енергия. Това е не- АЙКИДО начин, тъй като крайното движение не е свързано с КИ или освобождаването на мощност. Освен това се използват по-малко стави и мускули поради ограниченото използване на КОШИ.

Също така, задържането на дишането по време на движение означава, че силата, ще се задържи в тялото заради стегнати мускули. И обратно, освобождаването на дъха, позволява на мускулите, да се отпуснат, чрез увеличаване на гъвкавостта и чрез релаксация, което позволява на повече мускули да участват в движението. Следователно освобождаването на дъха, означава отпускане на мускулите, освобождаване на мощност и освобождаване на КИ. Ще обясня това допълнително.

Този ЧУДАН ЦКИ, се прави чрез:

  • Използване на една лакътна става
  • Използване на малко усукване на тазобедрената става
  • Използване на тежестта на тялото

Усукването на тазобедрената става и изместването на тежестта на тялото обаче, не се прилагат ефективно, тъй като размерът на изместването на тежестта на тялото е толкова малък, че не изисква задното стъпало да бъде подравнено и използвано при създаването на движението.

Трябва да:

  • използваме задния крак, за създаване на сила и стабилизиране на тежестта на тялото
  • увеличим движението на бедрата и краката
  • увеличим използването на тежестта на тялото, което позволява на човек, да създаде и да освободи силата

За да направите тази техника, следвайки логиката на АЙКИДО, човек трябва да постъпи по следния начин:

Започваме от ХИДАРИ ХАНМИ (ляв HANMI), движението трябва, да започне, чрез завъртане на бедрото надясно. Впоследствие, при връщане на бедрата обратно, тази сила на въртене на тазобедрената става трябва, да бъде прехвърлена към въртящата сила на раменната става, оттам към въртящата сила на лакътната става и оттам към силата на разтягане на ръката. И накрая, едновременно използвайки скоростта на това движение за генериране на енергия,  прилагате сила в китката и поставяте тежестта на тялото върху левия крак. Използва се този ляв крак (който става заден крак) като пружина, за да се изтласкате. По този начин изместването на тежестта на тялото, въртенето на ставите и скоростта, се преобразуват, за да генерират ударна сила.

Техниката на дишане, също илюстрира два подхода към тази техника. Задържането на дъха има тенденция да поддържа мускулите стегнати (а не отпуснати). Но ако дъхът, се освободи в момента на удара, се постигат няколко неща:

  • Мускулите се отпускат и следователно са в състояние да генерират по-голяма сила
  • Освобождаването на дъха води до освобождаването на мощност, както и освобождаване на КИ
  • Задното стъпало (левия крак) трябва да е достатъчно изправено, за да бъде „подпорка“ в момента на удара
  • За дясната ръка лакътът трябва да е обърнат надолу, а дланта на СЕЙ-КЕН (основен юмрук) трябва да е обърната нагоре и ръката трябва да бъде изпъната право

Ако стойката се поддържа правилно, този ЧУДАН ЦКИ, може логично, да  даде много по-голяма моментна мощност от конвенциония ЧУДАН ЦКИ. Освен това, ви позволява, да поддържате достатъчен баланс, въпреки реакционната мощност, генерирана от удара.

Усукването или обратното усукване на ханша, като първоначално стартово движение, преобразува скоростта на еластичното и въртеливо движение на ставите на цялото тяло в мощност и придружено от добро изтласкване (използване на задния крак като пружинна дъска), също преобразува силата на гравитацията в сила по време на преместването на тежестта на тялото. И накрая, преобразуваме, по подобен начин, компресирания в тялото въздух като мощна сила КОКЮ РЙОКУ (освобождаване на дъха). Това е най-практичният и най-АЙКИДО начин, за производство на енергия. Ако описаният по-горе метод за удряне (аз го наричам ФУРИ ЦКИ от ДЖОДАН, т.е. „Махащ тласък от ДЖОДАН“) бъде допълнително развит или усъвършенстван чрез тренировка, точно същото движение може да се приложи към техниките за хвърляне или други съвмесими АЙКИДО техники.

Както ще обясним понататък, важно е, да осъзнаем, че долната половина на тялото, използва два вида движения, за да произведе два различни вида сила. Едното движение е хоризонтално равнинно въртеливо движение, наречено KOSHI twist and reverse-twist, а другото е хоризонтално равнинно движение напред, създадено от изместване на тежестта на тялото, когато кракът се придвижва напред. Тази сила, създадена от долната половина на тялото, се предава на рамото, където вертикално равнинно въртеливо движение на раменните стави, генерира центробежна сила, която след това, се предава, чрез разтягане и усукване на лакътя и допълнително, се преобразува в моментната силата на китката. По този начин различни видове мощност, също се създават в горната половина на тялото.

В горната и долната част на тялото, се произвеждат различни видове сили. Важно е, да се има предвид, че долната част на тялото, като цяло, произвежда сили движещи се в хоризонтална равнина, а горната част на тялото произвежда сили движещи се във вертикална равнина . Тази теория може, да се приложи директно към техника, като ИРИМИ НАГЕ. Абсолютно необходимо е, да подредите мислите си по този начин и да ги приложите към вашата техника. По-рано казах, че теоретично, силата, генерирана от движение, е пропорционална на броя на включените стави. В действителност обаче, когато се съберат редица уникални видове сили, произведени в различни части на тялото, тяхната комбинация, всъщност генерира повече от простата математическа сума (или общата стойност на мощността) на всяка мощност, произведена от всяка ставата и свързаните с нея мускули. Това се нарича синергия. Да се ​​използва собственото тяло, за да се постигне тази синергия, е ключовата точка в начина, на използване, на тялото в АЙКИДО. Тъй като, се надявам, това обяснение, да стане ясно, вярвам, че в практиката на АЙКИДО може, да се установи ефективна логика, която надминава минали концепции. Ако тази логика се използва, като основа, за анализ на движението, неяснотата на „АЙКИДО обяснението“ на миналото може, да бъде решена. Вече не е необходимо, да разчитате на така наречените „умствени“ аспекти на АЙКИДО, за да го обясните.

Само след като АЙКИДО може, да бъде обяснено логично, на физическо / телесно ниво, тогава е възможно, да се разшири обяснението, до умственото и духовното ниво и да се пристъпи към ясно обяснение на КИ. Докато съществува неяснота, относно правилното използване на тялото, не е възможно нашето проучване на многото аспекти в АЙКИДО, да доведе до реално разбиране на КИ. Без изясняване на физическата динамика, обяснението на КИ, ще бъде обречено. Само когато една техниката съдържа характеристиките, в съответствие с гореописаната логика, можем ясно, да заявим, че това е АЙКИДО. И поради съществуването на тази логика, в неговото приложение, за използването на оръжия, е възможно. И освен техниките с оръжие, е възможно неограниченото разширяване на техниката. Това прави възможна, светлата надежда, за непрекъснатото развитие на АЙКИДО.

следва…

Техническо Айкидо – глава 3

Принцип на движение на тялото (УНТАЙ НО ГЕРНИ)

Голяма част от езика, който обикновено се използва в описанията на техниките в АЙКИДО, отразява прекомерния акцент, върху работата на краката. Някои често срещани изрази, отразяващи тази прекалено ограничителна гледна точка, включват движение на краката (ХАКОБИ-АШИ), работа на краката (АШИ-САБАКИ) и стъпване (АШИ-БУМИ). Анализирайки характера на техниките се вижда, че акцентът не е в движението на краката. Това е така, защото когато движението на тялото надвишава определена скорост, е невъзможно, за краката, да следват и да поддържат темпото. (Ходенето на тъмно или по лед е изключение от правилото.)

Движенията на тялото, естествено произхождат от КОШИ, което е с най-голяма маса в тялото. (Под КОШИ трябва да се разбира, цялата тазобедрена област на тялото, включително задните части.) Центърът на КОШИ е ТАНДЕН, а ТАНДЕН е и центърът на цялото тяло. За да може човешкото тяло постоянно да поддържа добър баланс, КОШИ и главата (което е втората по големина маса на тялото) трябва да бъдат правилно подравнени. Когато тежестите на главата и КОШИ се изравнят, стойката може да бъде балансирана или коригирана (съвсем фино в повечето случаи) чрез преместване и пренареждане на КОШИ и краката в ново(по-стабилно) положение. Изпълнението на сложни движения на тялото става възможно от този цикъл на движения, на тежестта на КОШИ и главата, дестабилизирайки позата и пренареждайки тези тежести чрез преместване на краката и бедрата в нова, стабилна поза. Важно е да започнете да разбирате връзката на главата и КОШИ.

Тъй като връзката им може да стане много сложна, подробно обяснение, ще направим по-късно. За останалата част от тази дискусия ще определим, че цялата тежест на горната част на тялото (главата и таза), е КОШИ. След това, се разделя на две половини, които през краката, се опират на стъпалата. По този начин, когато КОШИ се движи, тежестта на тялото автоматично, ще се измести. Това води първо, до движение на краката и ходилата, а след това и до движение на цялото тяло. Ако изместването на тежестта е бавно, реакцията на двата крака също ще намалее. И обратно, ако изместването на тежестта е бързо, тогава реакцията също ще бъде бърза. Независимо дали човек осъзнава това или не, възможността за свободно движение във всяка посока е възможна и се задейства чрез движение на КОШИ, което генерира импулс и на свой ред е последвано от движение на краката. Ако някой иска, да прави прецизни движения, е важно да осъзнае функцията на КОШИ и да я използва пълноценно. Основните движения напред и назад, могат да дадат някои примери за този процес. Първо, помислете за движение напред. Започнете от ЧОКУРИЦУ ШИЗЕНТАЙ, т.е. стояща естествена поза, при която тежестта на КОШИ е легнала балансирано върху двата крака. Ако преместите КОШИ напред, тежестта на тялото ще падне напред (освен ако главата не е изтеглена назад, за да се балансира). За да се контролира равновесието на тялото, единият крак, ще започне, да се движи напред. Плавното повторение, на тази последователност, създава плавно движение напред (Зеншин Ундо). И обратно, ако от ЧОКУРИЦУ ШИЗЕНТАЙ някой издърпа КОШИ назад, тялото, ще падне назад, освен ако, единият крак не се движи назад. Повторението на това, е движение назад (КОТАЙ). По същия начин, ако от ЧОКУРИЦУ ШИЗЕНТАЙ се премести КОШИ на дясната страна, тялото ще падне в посока на смяната на КОШИ. За да се запази равновесието на човек, десният крак трябва да се движи към мястото, където се е изместило КОШИ. Нека разгледаме втори пример, започвайки отново от ЧОКУРИЦУ ШИЗЕНТАЙ. Ако някой завърти КОШИ наляво, става очевидно, че КОШИ може да се движи само до определена точка, без да започне да върти краката.

Продължавайки да усуквате КОШИ по-наляво, извън тази точка, върхът на пръста започва, да се движи в същата посока, като движението на КОШИ. В крайна сметка, след като КОШИ, се завърти и краката, се завъртят, доколкото е възможно, а пръстите на краката и КОШИ ще завършат, сочейки в почти същата посока. (Обърнете внимание, че „посоката“ на КОШИ се определя като посоката, към която сочи ТАНДЕН) Това важи особено за задния крак (в този пример десния крак). Следователно цялото тяло се обръща наляво и автоматично създава лявата естествена позиция (ХИДАРИ ШИЗЕНТАЙ). Нека разгледаме трети пример, започващ от позиция на СЕЙЗА. От СЕЙЗА, човек започва, да се издига, като първо седи на пръсти, а след това, като държи коленете на пода, разтяга КОШИ.

От това положение преместете КОШИ напред и пристъпете напред с десния крак, така че коляното да заеме изправено положение. Човек може лесно да се изправи от това положение чрез разтягане на гръбначния стълб и гръбните мускули и създаване на поза, при която три части на образуват ъгли от 90 градуса: вътрешният ъгъл на изправеното коляно, вътрешният ъгъл на коляното на пода и външният ъгъл на подметката на крака (който вече е подравнен вертикално на пръстите на краката) и петата (включително Ахилесовото сухожилие). Ако върховете на двата пръста са насочени в същата посока като КОШИ, тогава като просто изправите задния крак и по този начин го удължите, човек може лесно и бързо да се издигне в изправено положение. След като се изправи, основната поза на човека трябва да бъде както следва: дясното коляно трябва да е леко сгънато, а долната част на крака (под коляното) да бъде подравнена вертикално. Задният крак трябва да бъде опънат, така че да функционира като опора (ШИНБАРИ БО).

И накрая, горната част на тялото (с опънат гръб) трябва да бъде правилно подравнена върху KOSHI, така че двата крака да поддържат равномерно тежестта му. Тази форма е най-силната изправена поза и е особено критична в последния момент на техниката, когато човек проектира максималния изход на мощност в опонента. Следователно, когато току-що приключи изпълнението на техниката, трябва да бъде в тази поза. Друга характеристика на тази позиция е, че ако предният крак направи дълга крачка (и следователно има достатъчно разстояние между предния и задния крак), лесно е веднага да спуснете едното коляно на пода в еднакво стабилна и здрава позиция. По този начин, когато човек иска, да използва динамична техника, която използва бързо движение от изправено положение в положение на колене (с едно коляно), е важно между краката да има адекватно разстояние. Ако това бъде направено, човек ще може правилно да извърши движението, изисквано от този тип техника. Във всички тези примери виждаме, че всички движения на тялото се предизвикват от движение на КОШИ, което от своя страна води до изместване на тежестта и след това, ако балансът и стабилността трябва да бъдат възстановени, непременно води до компенсиращо движение от двата крака и краката. Това е принципът на движение на тялото (УНТАЙ НО ГЕНРИ).

следва…

Техническо Айкидо – глава 2

Определение на Айкидо, като бойна техника (БУ-ГИ)

 

Важно е да се знае, че АЙКИДО включва философия и идеи, които надхвърлят БУДО. БУДО е подгрупа на АЙКИДО, но АЙКИДО не е подгрупа на БУДО. Следователно, разработването на техниките в АЙКИДО, като завършена форма, включва в допълнение към принципите на борбата, които ще бъдат разгледани тук, и други елементи като КИ (и съставните му елементи), КОКЮРЬОКУ (сила на дишането) и духовни (ментални) практики и функции.

Тези аспекти ще бъдат разгледани в бъдещи публикации. В момента е по-належащо, да се изясни въпросът за физическите елементи в техниките на АЙКИДО, тъй като те осигуряват необходимата основа, върху която да се изгради разбирането за по-абстрактните елементи. БУГИ означава бойни техники за справяне с противник, който инициира конфронтация. Нещо повече, техниките на БУГИ имат за цел да доминират над противника физически и да постигнат контрол над него.

БУГИ разполага с методология, правила и принципи. Буджуцу е система за организиране и непрекъснато подобряване на всички аспекти и елементи на БУГИ. БУГИ на АЙКИДО се характеризира с прилагането на бойни техники на два основни принципа:

  • Принципът на Единното (обединените) тяло и съзнание
  • Сотайканкей -相對關係 (състояние на постоянна конфронтация между Уке и Наге).

Прилагането на тези физически принципи позволява едно по-ефективно използване на всяка техника. Буджуцу но Хосоку -武術 の 補足- принципът на Буджуцу изисква всички техники и движения, както и всички елементи на Буджуцу и БУГИ, да се прилагат с пълна точност и прецизност. Ефективността им се определя от това дали се прилагат в точното време, по правилния начин и с точното количество енергия(сила). Например, БУГИ включва елементи на скорост и сила.

Силата (мощта) е внезапна поява на енергия, която се използва за постигане на целта. Скоростта може да създаде мощност, а мощността може да замести липсата на скорост. Скоростта може да създаде истинска разрушителна сила, например, когато ураганен вятър духа сламка с такава скорост, че да проникне в стената. И обратно, дори ако се движи бавно, мощност с достатъчна сила, може да проникне в същата стена. Ефективността зависи от това дали те се прилагат правилно в светлината на определени условия.

По този начин Буджуцу но Хосоку може да бъде изразено, като определени действия, за справяне в конфликтни ситуации, за да се поставим в по-изгодно положение, спрямо противника, при определени условия. Буджуцу но Хосоку е неизбежна последица от постигане и поддържане на контрол над противника, като се използват минимално необходими количества от:

  • Движение
  • Дистанция – МА-АЙ
  • Сила

Точно това Буджуцу но Хосоку е основата на техниките в АЙКИДО и по подобен начин, като се имат предвид горните условия, могат, да бъдат генерирани много точни дефиниции и описания на техниките в АЙКИДО.

Има три ключови изисквания за точни АЙКИДО техники:

  1. Поддържане на правилна стойка,
  2. Влизане в Шикаку (безопасната зона)
  3. Съзнателно използване на тялото, за да се избегне пряка конфронтация с движението на противника.

Първото изискване за точна техника е правилната стойка. Правилната поза позволява на човек да генерира цялата сила, която притежава, да изпълнява движения точно и бързо, а също така да увеличи максимално атакуващата или защитната си сила.

Второто изискване е, да влезете в Шикаку, т.е. където противника се „открива“, „сляпото място“ или „мъртвата точка“. Въпреки че мъртвата точка на противника е слабото му място, което може да бъде атакувано, той е едновременно много повече от това, т.е. това е мястото, където човек може да бъде в безопасност.

Третото изискване е да се използва тялото по начин, който избягва сблъсък, тоест пряко противопоставяне на сила срещу сила или движение срещу движение. За да бъде най-ефективен в един конфликт, човек трябва да използва силата или движението на противника и минимално необходимото количество собствено движение и сила, за да накара ситуацията да се развие по начина, по който желае, т.е. в собствена полза.

Прякото противопоставяне на силата или движението, задължително увеличава необходимите усилия и следователно губи енергия. Освен това, когато два източника на сила или движение попаднат в пряк сблъсък, този с по-голямата сила, ще спечели, а този резултат е противен на целите на бойните техники на АЙКИДО. Способността, да се контролира движението, така че да се избегнат сблъсъци с противника, изисква повтарящи се и непрекъснати упражнения за продължителен период от време, докато този подход се превърне в силно заложен навик.

Ако практикуващите АЙКИДО биха се посветили от все сърце на фокусирането върху тези елементи, Буджуцу но Хосоку автоматично и естествено ще се развие и ще израсте.

Друга забележка към предходната дискусия е, че Буджуцу, освен че се основава на фундаментални и неизменни принципи, има и друг аспект, който е едновременно свободен, неограничен и може да се адаптира към всякакви обстоятелства. В него намира място и КИЧИ – 機知 (съобразителност), която не е задължително, да се вписва в някакви предварително определени принципи.

Тези, които тренират достатъчно концентрирани, за да развият и овладеят Буджуцу но Хосоку, също ще генерират КИ и неговите елементи, които включват КАН (интуиция) и КИЧИ (съобразителност).

Това позволява на човек, да разгърне умствените си и духовни отличителни черти, които са описани, като „чувство“ или „сръчност“ в БУДО, интуиция, способност да „вижда“ движението на противника (дори в случай, че противникът е зад гърба).

КИЧИ обаче има по-широк израз. Висшата му форма, може да се развие само в резултат на високо ниво на обучение, насочено към създаване на непрекъснати умения, базирани на основни теории или принципи. Тези, които наистина са усвоили Буджуцу но Хосоку, могат да внедрят такава висока форма на КИЧИ.

Има и друг, различен пример за техника, подобна на КИЧИ, която би могла да бъде включена (макар и грубо) като БУГИ. Това е Сутеми (самопожертвователни хвърляния), при която човек, се опитва, да се измъкне от опасността, като направи изненадващ ход, за да стресне противника. Въпреки че тази техника следва някои от принципите на БУДО, тя игнорира някои други критични елементи, като стойка и баланс.

Сутеми техниките, може да се класифицират като едни от бойните техники, но тъй като те не включват всички аспекти и елементи на Буджуцу, не трябва да се приемат като цялостни и завършени техники. Ето защо Сутеми не е включено в АЙКИДО. Причината, поради която АЙКИДО така напълно изразява БУ-БИ (естетиката на бойните изкуства), включително много аспекти, като прецизни техники, усещане за стабилност и елегантност е, че включва всички основни елементи на Буджуцу но Хосоку.

Въз основа на обясненията и гледните точки, описани по-горе, сега бих искал да вляза в темата за техническите теории.

следва…

Техническо Айкидо – глава 1

Тренировъчни методи

Един от най-основните, хронични и може би неизбежни проблеми при практикуването на АЙКИДО е, че обучението може, да бъде сведено, до леки упражнения, основани на прекомерен компромис, между практикуващите  (Наге и Уке). Този проблем възниква, защото практикуващите АЙКИДО често основават практиката си на искрени, но необосновани философии и теории.

Примерите за много неправилни интерпретации на АЙКИДО, приложени към практиката, включват подчертаване на идея за „Атмосфера в стил АЙКИДО “, изразяване на „Идеологията на АЙКИДО“ и погрешно тълкуване на концепцията за „Хармония“. Поради важността на правилното разбиране на значението на хармонията в специфичния контекст на АЙКИДО, ще дам кратко обяснение. Имайте предвид, че ще разгледам само малка част от значенията и аспектите на хармонията на АЙКИДО.

Първо, важно е да знаете, че хармонията е централен компонент на АЙКИДО. Най-фундаментално, това означава хармония с цялата Вселена, с цялото съществуване. По отношение на духа и тялото, хармонията просто означава, че човек трябва да наблегне еднакво на всичко, вместо да се фокусира върху едното или другото. Но във физически план хармонията има техническо значение, отнасящо се до определен начин за използване на цялото тяло при всяко движение.

Приложено към ситуация на конфронтация (включително тренировка), именно това техническо значение на хармонията, човек трябва, да осъзнае за себе си и заедно с опонента си, да създаде ситуация, която да доведе опонента до хармония (със себе си). Хармонията не означава просто да се разбирате с хората на основата на най-малкото съпротивление или да създавате споразумение без да се съобразявате с правилата, за да се избегне конфронтация и да се поддържа лесна или прекалено комфортна среда.

Хармонията, използвана в АЙКИДО, не включва компрометиране, намаляване или разреждане на противоположни неща и техните индивидуални същности. Такъв подход съсипва всичко, жертва същността на нещата, подкопава стандартите на поведение и отношение и по този начин намалява ефективността на всеки (Наге и Уке). По-скоро хармонията на АЙКИДО обединява различни – дори противоположни – елементи и ги усилва по начин, който насочва всичко към по-високо ниво.

Често се изтъква, че АЙКИДО позволява на мъже и жени, възрастни и деца, както и възрастни и млади да практикуват заедно. Това е вярно.

Вярно е също, но не толкова често, че в АЙКИДО има място и за практикуване по други начини, например за използване на много тежки практики за разработване на бойни техники.

Широтата и всеобхватността на АЙКИДО не означава, че практиката му е лесна или че практикуващите, които се фокусират върху разработването на техники за твърд бой, са по-малко важни или по-малко основателни от тези, които се интересуват от други негови аспекти.

Резултатът от тези грешки, подозирам, поражда първия основен проблем в обучението по АЙКИДО, който е, че много практикуващи АЙКИДО не са успели да установят МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ върху най-фундаменталното разбиране за това как да използваме тялото, за да произвеждаме, прилагаме и получаваме сила! Следва теория и обяснение как правилно да се използва тялото. Струва ми се необходимо да се формулира подробно тази логика на АЙКИДО. Предвижда се тази формулировка на физическите принципи на АЙКИДО да замени абстрактните обяснения, които обикновено се предлагат от много практикуващи АЙКИДО и други бойни изкуства.

Практикуващият АЙКИДО трябва да разбере, как физиологията на тялото, самата структура на тялото, поражда правила и принципи, за това, как то трябва, да функционира най-ефективно и оптимално. За коректността на движението на тялото се съди единствено по този критерий: дали движението, в светлината на човешката физиология, използва най-икономично и с най-малък разход на енергия, всички части на тялото, организирани по възможно най-ефективния начин. Разбирането на такава фундаментална теория, за използването на тялото трябва, да предшества обясненията на специфичните техники в АЙКИДО. Всяка система за движение на тялото трябва, да се основава на човешката физиология.

Като цяло, бойните изкуства имат правила, които допълнително определят последиците от човешката физическа структура в контекста на бойните ситуации. АЙКИДО, което е насочено към най-широкия подход на бойните изкуства, трябва да има още по-точен набор от принципи. Специфична техника, базирана на тези принципи, да използва всяка част от тялото, организирана и подредена така, че да оптимизира генерирането на енергия. Ако това се направи, техниката ще бъде правилна и ще „работи“. Неразбирането и прилагането му прави техниките неефективни.

Трябва да се разбере, че обучението по АЙКИДО трябва да се основава единствено на този безкомпромисен принцип на максимална ефективност, произтичащ от човешката физиология. Въоръжен с това разбиране, практикуващият може лесно да определи дали техниките, които могат да изглеждат свободно и правилни, се основават на истинските принципи на обучението в АЙКИДО.

Неправилните техники са твърде често срещани поради неразбирането на този принцип. Неразбирането на принципа за ефективно движение на тялото има и други последици, например, че основните групи от техники, характерни за АЙКИДО (хвърляния, задържания, удари и тласъци), нямат теоретична последователност и следователно изглеждат прекалено различни помежду си. Трябва да се разбере, че не предлагам да ограничаваме АЙКИДО в твърда форма, а напротив, необходимо е, да се измъкнем от вече съществуващата твърда форма, съставена от формирането на лоши навици. Резултатите от тези лоши навици са лесно забележими в голяма част от това, което днес се нарича АЙКИДО практика.

следва…

Техническо Айкидо – предисловие

От Мицунари Канаи

8 дан шихан и шеф инструктор на New England Aikikai

 

Айкидо е…

В основата на практиката в АЙКИДО, преди всичко, стои Шугьо. Непрекъснатото, упорито обучение и дисциплина на тялото и ума, за да добием мъдрост. В случай на конфронтация, животинското поведение, насочено единствено към защита на себе си и нараняване на противника, трябва да се избягва на всяка цена.

БУГОКОРО ( духът / сърцето на БУДО) е да се развие решимостта за справяне в ситуация на предизвикателство и конфронтация със знание и всемогъщество (тоест, използвайки не просто техника, а прилагайки всичката, цялостна способност и мъдрост). Човек трябва да осъзнае, че АЙКИДО е повече или по-малко израз и въплъщение на БУГОКОРО.

ЯМАТОГОКОРО (大和心) е това, което АЙКИДО препоръчва.

Тъй като АЙКИДО включва елементите на БУГИ (武技) бойни техники, неизбежно е понякога практикуващият, да се изправи пред възможността за реална конфронтация. Ако човек сериозно и непрекъснато се опитва да се изправи лице в лице с противник в ситуация, в която е заложено цялото му съществуване, това ще доведе до откриване на най-логичните и ефективни техники на борба.

Истината е, колкото и парадоксално да звучи, че в стремежа си към усъвършенстване на този принцип човек в крайна сметка, ще стигне до състояние на хармония, родено от прозрението, че колкото и да е силен, не може да продължи да съществува, ако се бори срещу цялото човечество.

Това е „Пътят“ (или процесът) за постигане на хармония, както се препоръчва от АЙКИДО. Човек обаче трябва да има предвид, че докато се опитва да разбере или постигне принципа на хармония, без да премине през вътрешния трансформационен процес, който започва в състояние на конфронтация и стига до състояние на не-конфронтация, не може да има БУДО.

При нормални условия хората живеят на групи, а не сами. Основна характеристика на социалното съществуване е разработването на сравнения, например, силен срещу слаб. Всяко същество се опитва да използва своите индивидуални качества, за да се възползва максимално от гледна точка на своите силни и слаби страни. Процесът, който в крайна сметка довел до БУДО, започнал с усилия за компенсиране на слабостта чрез разработване на специфични качества (например скорост, сила, размер или механизми при използване на оръжия).

Следователно, при нормални условия, животът в света води понякога до конфронтации и развитието на все по-ефективни техники за справяне с тях, в крайна сметка, води до осъзнаването, че винаги има някой или нещо по-голямо или по-силно от нас. Накрая човек осъзнава, че най-ефективната защита е да се слеят и да станат част от противника. Ето как принципът на конфронтация еволюира в принцип на не-конфронтация.

ЯМАТОГОКОРО е идеята, че причината за развитието на бойни изкуства е да се защитят онези, които не са в състояние да се защитят от агресори. Привърженикът на тази философия се посвещава на разработването на БУДО, за да защити сигурността на мирните хора от победата на жестокостта и насилието. Тази идея е сърцето на АЙКИДО. Трябва да се разбере, че АЙКИДО включва философия и идеи, които са отвъд бойните изкуства, определени като практика на бойните техники. Следователно бойните изкуства са включени в рамките на АЙКИДО, но то надхвърля бойните изкуства и отстоява идеята, че БУДО, принципът на конфронтация и принципът на неконфронтацията могат, да бъдат синтезирани без, да се урони престижа на някоя от основните им същности. Тъжно е, да се отбележи обаче, че голяма част от това, което се нарича практика, е компрометирало тези елементи. Следва техническо описание на физическите принципи, които трябва да ръководят истинската практика на АЙКИДО, за да се постигне пълна, а не частична, реализация в това бойно изкуство.

следва…

За връзката между Наге и Уке – 2 част

Една лекция на Мицунари Канай шихан

Вторият основен проблем в обучението по Айкидо, е този, който възниква във взаимоотношенията между Наге и Уке.
Много често тренировките по Айкидо протичат в един фалшив режим на конфронтация, без Уке да се бори или съпротивлява, дори тренировъчно. Поради това Наге обикновено не успява да осъзнае нарастващата зависимост от съдействието на Уке. Това нежелано свръхсъдействие осакатява отношенията между Наге и Уке и макар че може да създаде привидно ефективни резултати,  Наге губи възможността, да подобри техниката и интуицията си.
Тъй като основните принципи на обучение  в Айкидо не са били ясно установени, Наге често не прилага достатъчно добре и правилно техниката, която наистина ще хвърли Уке. Отстрани изглежда, че Уке само се хвърля. В такива случаи, Уке безусловно се съгласява, да действа като че ли техниката работи, независимо от действителната ѝ ефективност (ефективността се определя главно от това дали тялото се използва правилно за генериране на енергия и сила,мощност). Затова, въпросът, дали тази техника ще работи или не, губи всякакво значение.
Въпреки че би трябвало, да е очевидно, че тази разбита връзка между Уке и Наге има дълбоки отрицателни последици за Айкидо, като бойно изкуство, този вид обучение е много честосрещано. Всеки трябва ясно да разбере, че докато хората се занимават с това, което всъщност е фалшива практика, в която не правят нищо повече, отколкото весело да си играят на „бойни изкуства“, истинското Айкидо никога няма, да бъде научено или разбрано.
Цялостта на връзката между Наге и Уке, се нарича „Сотай канкей“ и се базира на основният принцип на признаване, че техните отношения са крайно конфронтиращи се. Всеки от партньорите за обучение трябва да се откаже от мисълта за независимост един от друг и трябва да приеме, че основният въпрос е, как да се използват знанията на Айкидо, за справяне с Уке, чрез използването на ефективни, правилни техники, основани на принципите на Айкидо.
Абсолютно наложително е, всяка използвана техника, да е реална и да се справя с противника, използвайки структурата на тялото (и всяка от петте основни части на тялото) по динамичен и оптимално ефективен начин.
Ако хората можеха, да разберат тези основни принципи и ги използват, като основа за практиката си, вратата към разбирането на Айкидо, щеше да се отвори. През тази врата, практикуващият трябва да мине, за да се научи, как да практикува истинското Айкидо по рационален начин, като вземете предвид всички аспекти на тялотои  принципите на  Сотай Канкей. Без тези знания, практикуващият, ще бъде обречен да прави импровизирани и неправилни техники.

Идеята за КИ – 1 част

Лекция на шихан Фумио Тойода

Всички занимаващи се с бойни изкуства знаят японската дума „КИ„, означаваща „енергия„. Тя е същата като китайската дума „ЧИ„. В китайската медицина се казва, че „ЧИ“ тече през тялото по канали. Чрез бойните изкуства ние се опитваме да развием своята енергия. Но мисля, че малко хора го разбират.

   Те се захващат за тази концепция за енергията КИ и тя става за тях призрак, който преследват. 
Специално в айкидо, срещаме хора, които имат странни идеи: „Искам, да се науча как, да хвърлям някого без, да го докосвам“ или „Искам, да изучавам духовно бойно изкуство, а не силово, което предизвиква насилие или конфликт„.

   Хората не желаят да се сблъскат с реалните житейски ситуации. Те търсят нещо екзотично, като че ли нашето съществуване не е достатъчно чудесно и мистериозно.
Да хвърлиш някого без, да го докоснеш, като използваш само „КИ„, може и да е възможно. Но не мислите ли, че би трябвало да се научите първо как да хвърлите някого по нормалния начин, като използвате цялото си тяло? Повечето хора нямат достатъчно увереност или не им стиска да тренират усилено и да изучават техниките от бойните изкуства. Трудно е и отнема дълго време.

   Така че, те си развиват някаква идея за енергия, която ще им позволи да си стоят мързеливо и да хвърлят някого без да го докосват.  Може би дори не е необходимо да са прави, а биха могли да го направят седнали в удобния си стол пред телевизора! Мисля, че ако такива способности наистина съществуваха, на повечето хора щеше да им се наложи да тренират изключително тежко и много дълго за да ги разберат и усвоят. А дори и тогава, ако можете да го правите – какво от това?

   Живеейки в планината 20 години, ядейки само жълъди и правейки дихателни упражнения, откривате, че можете да правите странни неща – и какво добро носи това на хората? 
Можете да хвърляте хора – какво от това? Когато се върнете в обществото разбирате, че няма никой на вашето ниво, с вашите способности. Опитвате се да преподавате това, което знаете, но никой не желае да прави това, което вие правите. Хората искат по-бърз, по-лесен метод. Това би било тежко за вас, не мислите ли? Може би бихте могли да отидете в някое шоу и да правите пари с новото си умение. Ще остареете и ще умрете, като всички останали. На гроба ви могат да напишат „Невероятен майстор на бойни изкуства“.  Но какво ще ви донесе всичко това? Вие сте открили тайната чрез тежък труд, но за всички останали тя се е превърнала във фантазия, в заблуда. Дори ако можехме да правим такива чудеса, би трябвало да сме много внимателни при показването им. Повечето хора само биха се объркали от тях.
   Истина е, че когато научим как да употребяваме съществуването си правилно и спокойно започват, да излизат наяве интересни неща. Вероятно това, което ще можете да правите ще изглежда необикновено. Но не би трябвало нарочно да търсим такива неща. За нас те би трябвало, да са нещо обикновено и естествено. Тези феномени нямат стойност сами по себе си.

   Относно хората, които започват да се занимават с бойни изкуства, като търсят нещо не-насилствено, те ми действат объркващо. Това е като да отидеш на уроци по калиграфия и да търсиш идеалната калиграфия, която да не е свързана с писане с четка и мастило върху хартия. Мастило, четка, хартия – това е калиграфията.

   Насилие – това са техниките в бойните изкуства. Естеството, природата на бойните изкуства е да се изправиш срещу насилие. Техниките в бойните изкуства са насилствени. 
Не ме интересува това, което казват всички – техниките в айкидо НЕ са приятни. Ако хвърляте някого, той може да се нарани. Ако сте постигнали майсторство можете, да опитате да не нараните никого.

   Но повечето хора не успяват да развият умения, достатъчни да хвърлят когото и да било освен сътрудничещите им партньори от доджото, така че да говорим за толкова високо ниво на контрол и майсторство е безпредметно.
превод Т.Брънзов
следва…

За връзката между Наге и Уке – 1 част

Лекция на Мицунари Канай шихан

Един от най-основните, хронични и може би неизбежни проблеми при практикуването на Айкидо е, че обучението може да бъде сведено до едно лесно упражнение, основано на прекомерен компромис между практикуващите партньори (Наге и Уке). Този проблем възниква, защото трениращите Айкидо, често основават практиката си на сърдечни(приятелски), но неоснователнифилософии и теории. Примери за многото неправилни интерпретации на Айкидо, които на практика се прилагат, включват наблягане на идеята за определен „Айкидо стил„, изразяваща неправилното разбиране на понятието „хармония„.
Поради важността от правилното разбиране на смисъла на хармонията в конкретния контекст на Айкидо, ще дам кратко обяснение. Имайте предвид, че ще покрия само малка част от значенията и аспектите на хармонията в Айкидо.
Първо, важно е, да знаете, че хармонията е централен компонент в Айкидо. Най-общо казано, това означава хармония с цялата вселена, с цялото ни битие. По отношение на съзнанието и тялото, хармония просто означава, че трябва да се наблегне еднакво и на двете(тяло и съзнание), а не да се фокусира върху едното или другото. Но чисто физически, хармонията има техническо значение, отнасящо се до определен начин на използване на цялото тяло във всяко движение. Приложено в ситуация на конфронтация (включително по време на тренировка), техническото значение на хармонията е, когато трябва да осъзнаеш себе си и противника, като едно цяло и да създадеш ситуация, в която вие двамата, да сте в хармония.
Хармонията не означава просто, да се разбираме с хората на базата на най-малкото съпротивление или създаване на споразумение, без да се вземат предвид правилата, за да се избегне конфронтацията и да се поддържа сговорчива или прекалено комфортна обстановка. Хармонията в Айкидо, не включва компромиси, които намаляват или разводняват противопоставящите се страни и техните отделни същности. Такъв подход води всичко надолу, жертва същността на нещата, разрушава стандартите за поведение и отношение и по този начин отслабва силите на всеки човек. Хармонията на Айкидо, по-скоро носи различни,  дори противоположни елементи, като заедно ги усилва по начин, който насочва всичко към по-високо ниво.
Често се посочва, че в Айкидо се позволява на мъже и жени, възрастни и деца, както и на стари и млади, да практикуват заедно. Това е вярно. Също така е вярно(но не толкова често споменавано), че в Айкидо има също така и място за практикуване и по други начини. Например, да се използва много твърда практика за развитие на бойните действия и техники. Разнообразието и всеобхватността на Айкидо не означава, че практиката му е лесна или че тези практикуващи, които се фокусират върху разработването на техники за тежка борба, са по-малко важни или по-малко легитимни от тези, които се интересуват от други негови аспекти.
Подозирам, че резултатът от тези грешки, води до първия основен проблем в обучението на Айкидо, което е, че много практикуващи, не са в състояние, да изградят метод на обучение, основан на най-фундаменталното разбиране, за това как да се използва тялото за създаване, прилагане и приемане на енергията(силата).
Това, което следва, е теория и обяснение, за това, как да се използва правилно тялото. Струва ми се, че е необходимо подробно и в детайли, да разясня тази логика на Айкидо. Предполага се, че това разясняване на физическите принципи на Айкидо, трябва да замени абстрактните обяснения, които обикновено се развиват от много практикуващи Айкидо и други бойни изкуства.
Практикуващият Айкидо, трябва да разбере, как физиологията на тялото, как самата структура на тялото, води до правила и принципи за това, как то трябва най-ефективно и оптимално, да функционира.      Точността на движението на тялото се оценява единствено с този критерий: дали движението, в светлината на физиологията на човека, използва най-икономично всички части на тялото, организирани по възможно най-ефективен начин. Разбирането на такава фундаментална теория за използване на тялото, трябва да предшества обясненията на отделните техники в Айкидо.
   Всяка система за движение на тялото, трябва да се основава на физиологията на човека. Бойните изкуства като цяло, имат правила, които допълнително дефинират въздействието върху човешката структура в контекста на бойни ситуации. Айкидо, чиято цел е по-всеобхватен подход към бойните изкуства, трябва да има още по-прецизен набор от принципи.
   Техника, която е базирана на тези принципи, ще използва всяка част от тялото, организирана и подредена така, че да увеличи генерирането на енергия и мощност. Ако това бъде направено, техниката ще бъде правилна и ще „работи„. Непознаването и неправилното приложението, прави техниката неефективна.
   Трябва да се разбере, че обучението по Айкидо, се основава единствено на този безкомпромисен принцип, максимална ефективност, произтичаща от физиологията на човека. Въоръжен с това разбиране, практикуващият може лесно, да определи дали техниките, които могат да изглеждат свободно течащи и правилни, се основават на истинските принципите на обучението по Айкидо.             Неправилните техники са твърде често срещани поради невъзможността да се разбере този принцип.
Неразбирането на принципа за ефективното движение на тялото има и други последици. Например, че в основните групи техники, характерни за Айкидо (хвърляния, задържания, удари и тласъци), липсва теоретична последователност и затова изглеждат твърде различаващи се едина от друга
   Трябва да разберете, че не предлагам, да ограничавате Айкидо в определена строга форма, а напротив, необходимо е, да се измъкнем от строгата форма, която вече съществува и от която се състои матрицата, формирала лошите навици. Резултатите от тези лоши навици лесно се наблюдават в голяма част от това, което днес се практикува в Айкидо.