За връзката между Наге и Уке – 2 част

/in , , , , /by

Една лекция на Мицунари Канай шихан

Вториятосновен проблем в обучението по Айкидо, е този, който възниква във взаимоотношенията между Наге и Уке.
Много често тренировките по Айкидо протичат в един фалшив режим на конфронтация, без Уке да се бори или съпротивлява, дори тренировъчно. Поради това Наге обикновено не успява да осъзнае нарастващата зависимост от съдействието на Уке. Това нежелано свръхсъдействие осакатява отношенията между Наге и Уке и макар че може да създаде привидно ефективни резултати,  Наге губи възможността, да подобри техниката и интуицията си.
Тъй като основните принципи на обучение  в Айкидо не са били ясно установени, Наге често не прилага достатъчно добре и правилно техниката, която наистина ще хвърли Уке. Отстрани изглежда, че Уке само се хвърля. В такива случаи, Уке безусловно се съгласява, да действа като че ли техниката работи, независимо от действителната ѝ ефективност (ефективността се определя главно от това дали тялото се използва правилно за генериране на енергия и сила,мощност). Затова, въпросът, дали тази техника ще работи или не, губи всякакво значение.
Въпреки че би трябвало, да е очевидно, че тази разбита връзка между Уке и Наге има дълбоки отрицателни последици за Айкидо, като бойно изкуство, този вид обучение е много честосрещано. Всеки трябва ясно да разбере, че докато хората се занимават с това, което всъщност е фалшива практика, в която не правят нищо повече, отколкото весело да си играят на „бойни изкуства“, истинското Айкидо никога няма, да бъде научено или разбрано.
Цялостта на връзката между Наге и Уке, се нарича „Сотай канкей“ и се базира на основният принцип на признаване, че техните отношения са крайно конфронтиращи се. Всеки от партньорите за обучение трябва да се откаже от мисълта за независимост един от друг и трябва да приеме, че основният въпрос е, как да се използват знанията на Айкидо, за справяне с Уке, чрез използването на ефективни, правилни техники, основани на принципите на Айкидо.
Абсолютно наложително е, всяка използвана техника, да е реална и да се справя с противника, използвайки структурата на тялото (и всяка от петте основни части на тялото) по динамичен и оптимално ефективен начин.
Ако хората можеха, да разберат тези основни принципи и ги използват, като основа за практиката си, вратата към разбирането на Айкидо, щеше да се отвори. През тази врата, практикуващият трябва да мине, за да се научи, как да практикува истинското Айкидо по рационален начин, като вземете предвид всички аспекти на тялотои  принципите на  Сотай Канкей. Без тези знания, практикуващият, ще бъде обречен да прави импровизирани и неправилни техники.

Идеята за КИ – 1 част

/in , , , , /by

Лекция на шихан Фумио Тойода

Всички занимаващи се с бойни изкуства знаят японската дума „КИ„, означаваща „енергия„. Тя е същата като китайската дума „ЧИ„. В китайската медицина се казва, че „ЧИ“ тече през тялото по канали. Чрез бойните изкуства ние се опитваме да развием своята енергия. Но мисля, че малко хора го разбират.

   Те се захващат за тази концепция за енергията КИ и тя става за тях призрак, който преследват. 
Специално в айкидо, срещаме хора, които имат странни идеи: „Искам, да се науча как, да хвърлям някого без, да го докосвам“ или „Искам, да изучавам духовно бойно изкуство, а не силово, което предизвиква насилие или конфликт„.

   Хората не желаят да се сблъскат с реалните житейски ситуации. Те търсят нещо екзотично, като че ли нашето съществуване не е достатъчно чудесно и мистериозно.
Да хвърлиш някого без, да го докоснеш, като използваш само „КИ„, може и да е възможно. Но не мислите ли, че би трябвало да се научите първо как да хвърлите някого по нормалния начин, като използвате цялото си тяло? Повечето хора нямат достатъчно увереност или не им стиска да тренират усилено и да изучават техниките от бойните изкуства. Трудно е и отнема дълго време.

   Така че, те си развиват някаква идея за енергия, която ще им позволи да си стоят мързеливо и да хвърлят някого без да го докосват.  Може би дори не е необходимо да са прави, а биха могли да го направят седнали в удобния си стол пред телевизора! Мисля, че ако такива способности наистина съществуваха, на повечето хора щеше да им се наложи да тренират изключително тежко и много дълго за да ги разберат и усвоят. А дори и тогава, ако можете да го правите – какво от това?

   Живеейки в планината 20 години, ядейки само жълъди и правейки дихателни упражнения, откривате, че можете да правите странни неща – и какво добро носи това на хората? 
Можете да хвърляте хора – какво от това? Когато се върнете в обществото разбирате, че няма никой на вашето ниво, с вашите способности. Опитвате се да преподавате това, което знаете, но никой не желае да прави това, което вие правите. Хората искат по-бърз, по-лесен метод. Това би било тежко за вас, не мислите ли? Може би бихте могли да отидете в някое шоу и да правите пари с новото си умение. Ще остареете и ще умрете, като всички останали. На гроба ви могат да напишат „Невероятен майстор на бойни изкуства“.  Но какво ще ви донесе всичко това? Вие сте открили тайната чрез тежък труд, но за всички останали тя се е превърнала във фантазия, в заблуда. Дори ако можехме да правим такива чудеса, би трябвало да сме много внимателни при показването им. Повечето хора само биха се объркали от тях.
   Истина е, че когато научим как да употребяваме съществуването си правилно и спокойно започват, да излизат наяве интересни неща. Вероятно това, което ще можете да правите ще изглежда необикновено. Но не би трябвало нарочно да търсим такива неща. За нас те би трябвало, да са нещо обикновено и естествено. Тези феномени нямат стойност сами по себе си.

   Относно хората, които започват да се занимават с бойни изкуства, като търсят нещо не-насилствено, те ми действат объркващо. Това е като да отидеш на уроци по калиграфия и да търсиш идеалната калиграфия, която да не е свързана с писане с четка и мастило върху хартия. Мастило, четка, хартия – това е калиграфията.

   Насилие – това са техниките в бойните изкуства. Естеството, природата на бойните изкуства е да се изправиш срещу насилие. Техниките в бойните изкуства са насилствени. 
Не ме интересува това, което казват всички – техниките в айкидо НЕ са приятни. Ако хвърляте някого, той може да се нарани. Ако сте постигнали майсторство можете, да опитате да не нараните никого.

   Но повечето хора не успяват да развият умения, достатъчни да хвърлят когото и да било освен сътрудничещите им партньори от доджото, така че да говорим за толкова високо ниво на контрол и майсторство е безпредметно.
превод Т.Брънзов
следва…

За връзката между Наге и Уке – 1 част

/in , , , , /by

Лекция на Мицунари Канай шихан

Един от най-основните, хронични и може би неизбежни проблеми при практикуването на Айкидо е, че обучението може да бъде сведено до едно лесно упражнение, основано на прекомерен компромис между практикуващите партньори (Наге и Уке). Този проблем възниква, защото трениращите Айкидо, често основават практиката си на сърдечни(приятелски), но неоснователнифилософии и теории. Примери за многото неправилни интерпретации на Айкидо, които на практика се прилагат, включват наблягане на идеята за определен „Айкидо стил„, изразяваща неправилното разбиране на понятието „хармония„.
Поради важността от правилното разбиране на смисъла на хармонията в конкретния контекст на Айкидо, ще дам кратко обяснение. Имайте предвид, че ще покрия само малка част от значенията и аспектите на хармонията в Айкидо.
Първо, важно е, да знаете, че хармонията е централен компонент в Айкидо. Най-общо казано, това означава хармония с цялата вселена, с цялото ни битие. По отношение на съзнанието и тялото, хармония просто означава, че трябва да се наблегне еднакво и на двете(тяло и съзнание), а не да се фокусира върху едното или другото. Но чисто физически, хармонията има техническо значение, отнасящо се до определен начин на използване на цялото тяло във всяко движение. Приложено в ситуация на конфронтация (включително по време на тренировка), техническото значение на хармонията е, когато трябва да осъзнаеш себе си и противника, като едно цяло и да създадеш ситуация, в която вие двамата, да сте в хармония.
Хармонията не означава просто, да се разбираме с хората на базата на най-малкото съпротивление или създаване на споразумение, без да се вземат предвид правилата, за да се избегне конфронтацията и да се поддържа сговорчива или прекалено комфортна обстановка. Хармонията в Айкидо, не включва компромиси, които намаляват или разводняват противопоставящите се страни и техните отделни същности. Такъв подход води всичко надолу, жертва същността на нещата, разрушава стандартите за поведение и отношение и по този начин отслабва силите на всеки човек. Хармонията на Айкидо, по-скоро носи различни,  дори противоположни елементи, като заедно ги усилва по начин, който насочва всичко към по-високо ниво.
Често се посочва, че в Айкидо се позволява на мъже и жени, възрастни и деца, както и на стари и млади, да практикуват заедно. Това е вярно. Също така е вярно(но не толкова често споменавано), че в Айкидо има също така и място за практикуване и по други начини. Например, да се използва много твърда практика за развитие на бойните действия и техники. Разнообразието и всеобхватността на Айкидо не означава, че практиката му е лесна или че тези практикуващи, които се фокусират върху разработването на техники за тежка борба, са по-малко важни или по-малко легитимни от тези, които се интересуват от други негови аспекти.
Подозирам, че резултатът от тези грешки, води до първия основен проблем в обучението на Айкидо, което е, че много практикуващи, не са в състояние, да изградят метод на обучение, основан на най-фундаменталното разбиране, за това как да се използва тялото за създаване, прилагане и приемане на енергията(силата).
Това, което следва, е теория и обяснение, за това, как да се използва правилно тялото. Струва ми се, че е необходимо подробно и в детайли, да разясня тази логика на Айкидо. Предполага се, че това разясняване на физическите принципи на Айкидо, трябва да замени абстрактните обяснения, които обикновено се развиват от много практикуващи Айкидо и други бойни изкуства.
Практикуващият Айкидо, трябва да разбере, как физиологията на тялото, как самата структура на тялото, води до правила и принципи за това, как то трябва най-ефективно и оптимално, да функционира.      Точността на движението на тялото се оценява единствено с този критерий: дали движението, в светлината на физиологията на човека, използва най-икономично всички части на тялото, организирани по възможно най-ефективен начин. Разбирането на такава фундаментална теория за използване на тялото, трябва да предшества обясненията на отделните техники в Айкидо.
   Всяка система за движение на тялото, трябва да се основава на физиологията на човека. Бойните изкуства като цяло, имат правила, които допълнително дефинират въздействието върху човешката структура в контекста на бойни ситуации. Айкидо, чиято цел е по-всеобхватен подход към бойните изкуства, трябва да има още по-прецизен набор от принципи.
   Техника, която е базирана на тези принципи, ще използва всяка част от тялото, организирана и подредена така, че да увеличи генерирането на енергия и мощност. Ако това бъде направено, техниката ще бъде правилна и ще „работи„. Непознаването и неправилното приложението, прави техниката неефективна.
   Трябва да се разбере, че обучението по Айкидо, се основава единствено на този безкомпромисен принцип, максимална ефективност, произтичаща от физиологията на човека. Въоръжен с това разбиране, практикуващият може лесно, да определи дали техниките, които могат да изглеждат свободно течащи и правилни, се основават на истинските принципите на обучението по Айкидо.             Неправилните техники са твърде често срещани поради невъзможността да се разбере този принцип.
Неразбирането на принципа за ефективното движение на тялото има и други последици. Например, че в основните групи техники, характерни за Айкидо (хвърляния, задържания, удари и тласъци), липсва теоретична последователност и затова изглеждат твърде различаващи се едина от друга
   Трябва да разберете, че не предлагам, да ограничавате Айкидо в определена строга форма, а напротив, необходимо е, да се измъкнем от строгата форма, която вече съществува и от която се състои матрицата, формирала лошите навици. Резултатите от тези лоши навици лесно се наблюдават в голяма част от това, което днес се практикува в Айкидо.