Да различим и разберем истинската хармония

/in , , , , /by

Лекция на Фумио Тойода шихан 

   Много често в Айкидо чуваме думата хармония, използвана по различни начини. Философски и технически, Айкидо въплъщава принципите на хармония. В Айкидо, много точно и графично, се определят понятията хармония и хармонизация. Значението на Айки в Айкидо, целта и основата на нашето изкуство могат да се обобщят в две точки. 


   Първата е, хармонизирането между ума и тялото: приемайки, че няма дуализъм и няма противопоставяне между двете. Втората е хармонизирането между нас и околна ни среда, между себе си и природата и вселената, голямата сила, която управлява съществуването ни. Обаче разглеждайки така, обяснението за хармония, сред повечето практикуващи айкидо, се случва съвсем друго. Някои айкидоки мислят, че айкидо, като бойно изкуство за хармония изисква ученикът в айкидо безучастно, да следва движението на своя партньор. 
 
   Използвайки тази теория, той или тя, напада по нереалистичен и неефективен начин, опитващ се, да се създаде усещане за плавно или хармонично движение. Тази нагласа е пацифистка и пораженческа,  стремяща избягване на сблъсък с противоположни сили и не е истинско Айкидо. Конфронтацията, обаче, не означава непременно конфликт. 
 
   Хармонизирането, от друга страна, не означава непременно, пацифизъм. Този вид поведение, показва дълбоко неразбиране и едва прониква под повърхността, липсва намерение и задълбоченост. За да се разбере истинската хармония, ние трябва непрекъснато да проучваме и да посрещаме лице в лице силите и конфликтите на живота, които ни се противопоставят. Стремежът ни, да ги избегнем, не е хармония. Ние първо трябва, да утвърдим нашето собствено съществуване и, да приемем себе си. Само чрез приемане на себе си и помирявайки противоречията вътре в нас може, да се роди истинска хармония. 
 
   Например: Движението на една кола по пътя, е възможно заради конфликта, триенето, между гумите и повърхността на асфалта. Гумите и асфалта, са плътни, твърди и съпротивлението, което се получава при срещата им е това, което прави възможно движението или хармонизирането им. Ако няма триене, колелата биха се въртели безкрайно, но колата няма, да може, да се движи. 
 
   Истинската хармония не е „да вървим заедно с”, тя се образува от обединението на противоположни сили. Ако уке атакува без скорост, сила и мощ, не ни е нужна техника. Ако уке просто върви с нас, хармонията не може, да се разгърне. Този начин на „да вървим заедно с” е фалшива хармония. Предотвратяването на конфликтите, не ни позволява, да ги решим. Айкидо е посрещане в лице на конфликта. Комбинацията между уке и наге създава истинската хармония, точно както въртенето на колелата създава триенето, което задвижва колата. 
 
   Друг пример за хармония е връзката между коня и умелия ездач. Отдалеч, двамата изглеждат като едно цяло, перфектно хармонизирани равновесие и движещата сила (ускорение, тласък, порив). Приближавайки се, можем, да видим истинското лице на хармонията, юздата и нагайката. Силата на ездача, изразена чрез юздата и нагайката, му позволява, да се хармонизира със съпротивлението на коня. На свой ред, силата на наге, изразена чрез неговата техника и състояние на ума, му позволява, да се хармонизира с идващата атака. Много неща, често смятани за нехармонични могат, да бъдат видени в друга светлина. Аргументите могат, да бъдат нехармонични или могат, да бъдат възможност за осъзнаване, позволявайки всеки, да изразява себе си истински и пълноценно. 
 
   Веднъж погледнати по този начин, аргументите, както и реалните атаки, стават възможности за създаване на хармония от конфликт. 
   Без самоосъзнаване, без себереализация, не може да има истинска хармония.