За изпитите и инструкторите

Една лекция на Йошимицу Ямада шихан


   За учениците, най-значителният момент по време на един семинар или летен лагер, е изпитът за дан-степени. Ако трябва да бъда честен, това невинаги е най-приятният момент за мен. Понякога поради лошото представяне ми се налага да скъсам някой ученик. А никой инструктор не обича да прави това.

   Бих искал тук да обърна внимание на някои неща, които забелязвам напоследък, когато провеждам изпити. Спирам се на тях, защото смятам, че това ще ви помогне в ежедневната практика.

   Най-много ме учудва, когато някои хора, които се явяват на изпит, не могат да изпълнят чисто дори и основни техники като ключовете от иккьо до йонкьо,  шоменучи или шихонаге. Случвало се е някои от учениците дори и да не знаят имената на тези техники. Разбирам, че, поради самата същност на айкидо, поради неговата гъвкавост и отвореност към творчеството, понякога може да е трудно да се даде име на всяка една техника. Въпреки това, съществуват конкретни общоприети наименования за основните техники. И съм убеден, че вашето познание или липса на такова към общоприетите наименования зависи от отношението ви към ежедневната практика.

   Друго нещо, което забелязвам, е, че много хора се стараят да правят невероятни движения или техники, които са видели от по-напредналите ученици. Моля, запомнете, че напреднал ученик, който изпълнява по-сложно или впечатляващо движение, силно се отличава от един относително начинаещ, който се опитва да направи същото движение. И тази разлика е очевидна за опитните айкидисти. Техниката на напредналия ученик разкрива неговите задълбочени познания за основите и принципите на айкидо, тя притежава „гръбнак”. На невероятната техника на начинаещия й липсват основите, тя е повърхностна и в нея липсва съдържание. 

   За мен е изненада, че съществуват инструктори, които преподават само невероятни движения на начинаещите и не ги учат на основните елементи на техниките. Това ме кара да се чудя, дали тези инструктори осъзнават, колко важно е за един ученик да притежава тези основни елементи, така че по-късно, ако той има желание за това, да може да изпълнява и впечатляващи движения. Пример за такава неспособност да се изпълняват основни движения е, че по време на изпитите някои ученици не успяват да се справят със суари уадза! Нека всички да се уверим, че упражняваме основите в ежедневните си тренировки.

   Очевидно, хората, които се явяват на изпит за черен колан, са поне първо кю. Уменията на ученик с първо кю би трябвало да са на такова ниво, че да се доближават до това на шодан. Моето разбиране е, че изпитът за шодан наистина би трябвало да е формалност – да демонстрира как вашите умения от първо кю по-нататък са били полирани. Затова бих искал да помоля инструкторите, които провеждат изпити за кю-степени да бъдат малко по-строги, когато става въпрос за първо кю, така че учениците да не посрамват себе си или своите инструктори, когато се явят на изпита за шодан. Така и за мен изпитите ще се превърнат в най-приятното събитие по време семинарите.

   Да погледнем друг аспект на изпитите. Понякога се случва да чуя хората да обсъждат някой изпит и да клюкарстват за повишаването в степен на други хора. Чувам неща като: „Как той въобще успя да вземе изпита?” или „Аз никога не бих я пуснал” и т.н. Преди да навляза в подробности за определящите фактори при преценката от страна на изпитващия, нека да ви кажа това: изразеното в подобни забележки отношение е абсолютно неправилно, независимо от конкретните обстоятелства. Ние като айкидисти трябва да имаме големи сърца и да се радваме взаимно на нашите постижения.

   Не е нужно да се казва, че, за да вземе успешно изпита си, ученикът следва да е способен по време на изпита да демонстрира техники на определено ниво. Въпреки това, преценката на изпитващия може да бъде основана също и на един или повече от следните фактори: продължителност на периода, в който ученикът се занимава с айкидо; отношение към практиката; физически особености; положени усилия – всички имаме различни физически дадености, но усилието е това, което има най-голямо значение. Така че, моля, запомнете, че при преценката за повишаване в степен се включват много съображения.


Превод: Весела Кирова 

Принципи на преподаването

Лекция на шихан Фумио Тойода

Немалко от практикуващите Айкидо, когато натрупат опит и защитят съответната степен, биват призовани, да преподават. На някои от тях, съобразно изискванията, се налага, да бъдат помощник-инструктори, за да изпълнят условията за явяване на изпит. Те могат също така, да придобият удостоверения за фукошидоин или шидоин. Възможно е също така, други, по свое желание, да решат, да открият собствено доджо. Каквато и причина, да ни е подтикнала към това, ние не бива, да забравяме, че преподаването е съществена част от нашето бойно изкуство. Става въпрос очевидно за това, че Айкидо трябва, да печели все по-широка популярност и така, да се запази и за в бъдеще. Всеки от нас не бива, да забравя, че без качествено преподаване, Айкидо не би оцеляло. За съжаление голяма част от практикуващите гледат на възможността, да помогнат в преподаването, като на досадно задължение. Що за Айкидо би се получило при подобно отношение? Не бива, да забравяме, че преподаването не ни е най-малко задължение, а тренировка в не по-малка степен от практикуването като ученик. Ето това е правилното отношение към преподаването.

   Но все пак, само правилното отношение не ни е достатъчно. Ние трябва и да разбираме идеята за преподаването. Какво представлява то? Какво се опитваме, да постигнем чрез него? Кои са критериите и изискванията, които определят добрия учител? Истинското преподаване е нещо повече от това, да кажеш на ученика, да направи нещо или, да се занимава с друго. Учителят, преди всичко, трябва, да долови три основни неща:

    1.       Способностите на ученика
    2.       Неговата личност
    3.       Потенциала му за развитие

   Единствено по този начин, учителят може, да разбере, какво точно трябва, да развива в ученика, за да постигне той висшата цел на нашата практика – себе-реализацията. Учителят носи отговорността за развитието на този нов феномен, на това състояние на духа на ученика. Докато не добие представа за тези три неща, учителят не би могъл, да постигне това.
Без този начин на възприемане, може, да има само повтарящи се указания, без да се вземат предвид нуждите на ученика. Това няма, да е преподаване. Този тип инструктори приличат много на развалена грамофонна плоча.
   В Айкидо, ние наричаме нашия учител Сенсей. В буквален превод, това означава първороден. Означава ли това, че нашият учител ни превъзхожда само защото е роден преди нас? Значението е малко по-различно. Един инструктор е по-рано роден, защото той или тя са постигнали някаква степен на себе-реализация преди учениците си. Те са минали вече по пътя, по който ние вървим в момента и затова биха могли, да ни помогнат. Те имат, както бихме се надявали, умението, да доловят нашите способности – личност и потенциал.
   Някои практикуващи Айкидо и други бойни изкуства, си мислят, че придобиването на Шодан автоматично води след себе си и способността, да се преподава. В Айкидо, Шодан означава, само признание, за това, че ученика има зад гърба си сериозна практика. Той в никакъв случай не е научил всичко. Все още има много, да се работи по неговата чувствителност и себе-реализация. Може би едва при Сандан ние започваме, да усещаме по-добре дълбочината на тези понятия.
   Много хора гледат на заниманията по Айкидо, като на обучение необходимо, да усвоиш професията на лекаря или адвоката. Според тях, периодът на изучаване на материята и обучението бива последван от прилагането на усвоените умения на практика. Но дори и те, трябва, да преминат през дълъг период на обучение, а освен това, те никога не спират, да тренират придобитите си умения на практика. Принудени се непрекъснато, да се до-образоват и да следят новостите, в противен случай, уменията им ще станат безполезни. Нашите занимания приличат до голяма степен на тези на практикуващите традиционни изкуства в Япония. По-голяма част от времето за практикуващия някое изкуство, преминава в занимания под ръководството на неговия учител. Едва по-късно в живота му, когато изкуството е усвоено напълно, той би могъл, да придобие свой собствен поглед към това изкуство.
   В Айкидо, ние се учим много години наред, за да усъвършенстваме уменията си. Един ден, ние ние можем, да достигнем до точката, в която изкуството се е превърнало дотолкова в част от нас, че ние сме придобили умението, да се изразяваме чрез него и да творим спонтанно нови движения и техники. Дотогава най-доброто за нас е, да следваме съвестно това, на което ни учи нашият Сенсей.
   След като защитим Шодан, ние всички още наподобяваме и имитираме. Само един Шихан, може да твърди, че е постигнал своя собствена реализация и може, да практикува свои собствени техники.
   Когато истинският учител преподава една техника на своите ученици, по този начин се осъществява истинското преподаване на нашето изкуство. Ишшин ден шин – от съзнание в съзнание.

Какво е Шугьо?

Има много нива на трениране в Айкидо. 
Началното ниво укрепва тялото и го подготвя физически. Следващият етап е изучаването на различните техники. Често обаче това което се научава в доджото остава там и се забравя извън него. 
По-късно с продължаване на тренировките, Айкидо техниките се осмислят по-дълбоко и се осъзнава какво точно се изучава. Айкидо се практикува като техники и като философия понататъчното отдаване е необходимо за обединяване на тялото и духа “Съзнанието”. Айкидоките трябва да проникнат по-дълбоко в смисъла на това да станат в хармония с “КI. 
Най-високото ниво в Айкидо е когато ученикът в действителност започва да прилага това което е научил в доджото във всички аспекти на живота си. Дори ходенето по улиците трябва да се прави съобразно четирите основни принципи за обединение на тялото и духа в Айкидо. В ежедневието конфликтите се разрешават, като се използват принципите на хармонията, както взаимодействието на “уке” и “тори” на татамито. Домашните и служебните задължения се изпълняват без отлагане, цялата енергия е насочена към изпълнението на поставените задачи. След като те са изпълнени, енергията се пренасочва към следващите задачи, това наи-високо ниво на тренираност е Шугьо.
Чрез постоянно практикуване на принципите на Айкидо човек може да се научи да търси пътя на най-малкото съпротивление. За да се справи с възникналите конфронтации, разочарования и дразнения.
Физическите тренировки, медитацията и дъбокото дишане предоставят на ученика възможност за справяне с предизвикателствата. Преодоляването на  на тези тестове за сила и смелост води до по-нататъшно задълбочаване на единството на съзнанието и тялото.

Практикуването на Айкидо във всяка ситуация води човек до хармония с “КI” и е изкуството на верния път на  “Шугьо”.

Тай сабаки хо и Атеми

Лекция на Фумио Тойода шихан

На японски Тай означава Тяло. Глаголът Сабаку означава, да извършиш нещо по подходящия начин или, да отреагираш на дадена ситуация по правилния и подходящ начин. А Хо означава Метод.
   Тай сабаки хо означава, придвижване на тялото по начин, подходящ за дадената ситуация. В случая, под Ситуация се разбира Атака. Нападението предполага защита, затова ние отреагираме чрез Тай сабаки.
   Тай сабаки може, да означава и пренасочване на атаката или, ако е изпълнено максимално близо до реалната ситуация, да означава прилагане на еднократно рязко издишане или контриращ удар, наречен Атеми. Важно е, да го разбираме правилно.

Атеми не бива, да бъде възприеман като удар, независим от останалите движения.

Атеми, това е завършекът на Тай сабаки в неговата пълна степен на проникване. 

Понякога откриваме, че се налага употребата на Атеми, като част от нашето движение. Друг път, когато нашето Тай сабаки е безпогрешно, няма нужда от Атеми.
Важното в случая е съзнанието ни, да не бъде ограничавано единствено в рамките на двата
подхода. Твърдостта и мекостта не са два различни стила, а изражение на един и същ основен принцип. Ако не сте в състояние, да използвате и двете, то вашите действия са неадекватни.
Ако разбирате основните принципи, тогава меко и твърдо, с удар или без, всички движения ще се обединят в едно по естествен начин съобразно условията.
Друг важен аспект е безопасността на ежедневната практика. Ако практикуваме Тай Сабаки в неговата пълна сила и удряме партньорите си, то тогава кой би практикувал с нас? А дали вие можете, да понесете отправения удар? Ако винаги осъзнаваме своите движения, ние бихме могли, да практикуваме така, че всеки, да извлече полза от това.

Двата основни вида Тай сабаки са:

  1. Тай Сабаки хо Тошу. „Тошу“ означава „без оръжие“. Тази категория включва основните „Ирими“ и „Тенкан“ движения срещу атаките Муне цуки, Йокомен учи и Шомен учи без оръжие.
  2. Тай Сабаки хо с бокен. Това е движение на тялото и нанасяне на удар с меч срещу партньор, атакуващ с меч.

Движенията на тялото в Айкидо са уникални. Това личи най-вече в Рандори, когато изправеният пред четири, пет или шест противника, благодарение на правилните и решителни Тай сабаки, успява, да противодейства на атакуващите захвати и удари, които идват от всички страни. Когато сме заплашени от атака, едно чисто и решително изпълнено движение на тялото ни позволява, да приложим която и да е техника, хвърляне, ключ или Атеми, подходящ за ситуацията.

За участието в тренировките

Лекция на Фумио Тойода шихан

Всеки от вас, води натоварен живот. Важното е не, колко сме заети, а качеството на нашето съществуване. Това е истината за нашето обучение по Айкидо.

   В идеалния случай, всеки от нашите членове, би участвал във всичките занимания в залата, но на практика трябва, да има един баланс между нашето участие в залата и другите дейности в живота ни.

Достигането на личните цели, напредването в степените, подобреното здраве, всичко това се основава на няколко фактора.

   Най-важният от тях е участието. Не само физическото участие на тялото, а и ентусиазираното участие на мисълта, тялото и духа в едно с вашия сенсей и приятелите ученици в древните традиции на будо.

   Бойните изкуства не могат правилно, да се разберат само с четене. Правилното разбиране идва само с правилните тренировки под ръководството на някой, който е минал по този път преди вас. Редовното участие и насочването на вниманието към отделните детайли, готовността, да се поеме отговорност в определени моменти и търсенето на перфектното, са елементите, гарантиращи успеха в живота въобще.

  Качеството на един ученик по бойни изкуства, който е достигнал своите цели, се характеризира от неговата привързаност към тези принципи. Макар, че участието в тренировките е било наш първичен инстинкт, има други ситуации, когато участието на учениците се подразбира по традиция.

   Залата може да бъде едно сдружение. И като всички сдружения, нашата цел за дейността се разпределя между членовете под формата на месечна такса. Вие можете, да помогнете тази сума, да нараства по няколко начина:
1     .       Участието в семинари
2     .       Водите нови членове
3     .       Подпомагате и участвате в публични демонстрации
4     .       Проявявате талант и умения, като помощник-инструктори
Всяка задача трябва, да приемате, като важна за живота на организацията ни.
   Вие сами сте отговорни за вашата собствена дисциплина. Нормално е учениците, да тренират три пъти седмично, още повече че по програма се изисква едно минимално време между изпитите за повишаването на степените кю и дан.

Да различим и разберем истинската хармония

Лекция на Фумио Тойода шихан 

   Много често в Айкидо чуваме думата хармония, използвана по различни начини. Философски и технически, Айкидо въплъщава принципите на хармония. В Айкидо, много точно и графично, се определят понятията хармония и хармонизация. Значението на Айки в Айкидо, целта и основата на нашето изкуство могат да се обобщят в две точки. 


   Първата е, хармонизирането между ума и тялото: приемайки, че няма дуализъм и няма противопоставяне между двете. Втората е хармонизирането между нас и околна ни среда, между себе си и природата и вселената, голямата сила, която управлява съществуването ни. Обаче разглеждайки така, обяснението за хармония, сред повечето практикуващи айкидо, се случва съвсем друго. Някои айкидоки мислят, че айкидо, като бойно изкуство за хармония изисква ученикът в айкидо безучастно, да следва движението на своя партньор. 
 
   Използвайки тази теория, той или тя, напада по нереалистичен и неефективен начин, опитващ се, да се създаде усещане за плавно или хармонично движение. Тази нагласа е пацифистка и пораженческа,  стремяща избягване на сблъсък с противоположни сили и не е истинско Айкидо. Конфронтацията, обаче, не означава непременно конфликт. 
 
   Хармонизирането, от друга страна, не означава непременно, пацифизъм. Този вид поведение, показва дълбоко неразбиране и едва прониква под повърхността, липсва намерение и задълбоченост. За да се разбере истинската хармония, ние трябва непрекъснато да проучваме и да посрещаме лице в лице силите и конфликтите на живота, които ни се противопоставят. Стремежът ни, да ги избегнем, не е хармония. Ние първо трябва, да утвърдим нашето собствено съществуване и, да приемем себе си. Само чрез приемане на себе си и помирявайки противоречията вътре в нас може, да се роди истинска хармония
 
   Например: Движението на една кола по пътя, е възможно заради конфликта, триенето, между гумите и повърхността на асфалта. Гумите и асфалта, са плътни, твърди и съпротивлението, което се получава при срещата им е това, което прави възможно движението или хармонизирането им. Ако няма триене, колелата биха се въртели безкрайно, но колата няма, да може, да се движи. 
 
   Истинската хармония не е „да вървим заедно с”, тя се образува от обединението на противоположни сили. Ако уке атакува без скорост, сила и мощ, не ни е нужна техника. Ако уке просто върви с нас, хармонията не може, да се разгърне. Този начин на „да вървим заедно с” е фалшива хармония. Предотвратяването на конфликтите, не ни позволява, да ги решим. Айкидо е посрещане в лице на конфликта. Комбинацията между уке и наге създава истинската хармония, точно както въртенето на колелата създава триенето, което задвижва колата. 
 
   Друг пример за хармония е връзката между коня и умелия ездач. Отдалеч, двамата изглеждат като едно цяло, перфектно хармонизирани равновесие и движещата сила (ускорение, тласък, порив). Приближавайки се, можем, да видим истинското лице на хармонията, юздата и нагайката. Силата на ездача, изразена чрез юздата и нагайката, му позволява, да се хармонизира със съпротивлението на коня. На свой ред, силата на наге, изразена чрез неговата техника и състояние на ума, му позволява, да се хармонизира с идващата атака. Много неща, често смятани за нехармонични могат, да бъдат видени в друга светлина. Аргументите могат, да бъдат нехармонични или могат, да бъдат възможност за осъзнаване, позволявайки всеки, да изразява себе си истински и пълноценно. 
 
   Веднъж погледнати по този начин, аргументите, както и реалните атаки, стават възможности за създаване на хармония от конфликт. 
   Без самоосъзнаване, без себереализация, не може да има истинска хармония.